Клуб "Мания" в Слънчев бряг през август 2011.
Високоръстовият Адам Байер (Adam Bayer) слиза небрежно от тъмен джип. Очакваме да раздаде поредното тесте виокочестотни сигнали на нас, добралите се до срещата роботи.
Стълби, стълби - балкон. Внезапен вход вляво - окъпана от жълто камера за обезвъздушаване. Хората се завръщат през портала отвън, флуоросцентни знаци проблясват на ръцете им и никой не ги спира. Гест листът е виртуален - в ново поколение телефон...
Следва гмурване в залата. Диджият е на командния пулт в дъното. Командно табло има и на горното ниво. Това е VJ-ят. На визуализация приличат не само визуализациите, но и всичко, цялата "Мания". Нагоре - стълби, по които се изкачва високият швед. Присъстващите нагъстяват постепенно. Приличен тек-хаус.
Но при поредното оглеждане зад пулта е той. Фина байеризация на саунда от първата секунда. Изведнъж осъзнаваме, че сме в друга галактика. Но чувството бързо отшумява. Не искаме нищо по-различно. Забравяме, че е съществувал някога някъде някакъв друг звук, освен настоящия.
Толкова е дълбоко впримчването на ритмичния скандинавец. Приближавам се към него заедно с повтарящия се бийт. Да, той е пред мен - съмнение няма. Отдалечавам се - пак в стъпката на същия бийт.
Назад, назад в търсене на моето сепаре. Шок: то липсва! Просто го няма там. Напред-назад към сепарета-близнаци из лабиринта на "Мания". Музиката е нишката, следата, която остава след мен. Проследявам сам себе си до изхода... който не се оказва изход.
Намирам си сепарето накрая.
И пак Байер. Обсебващ, изпипващ. Пред мен е! Дори когато затворя очи. Изходът, жълтото, вакуумът. Отново илизам навън. А Адам е още в главата ми, скрил се е на топло. И на следващия ден не мърда от там.
Излязох ли от мания, или всичко беше само сън?
Аудио дежа ву в бариерата на подсъзнанието.
Коментари