Закъснявам.
Пет минути след обявеното снощи начало в 19:30 ч. съм пред централния вход на НДК. Там десетина човеци очакват някого или някоя, но не и концерта. Не че тези изпълнители чак ми бъркат в сърчицето и човръчкат душичката ми, но не обичам да закъснявам.
Вътре съм. Залата е рехаво пуста и си спомням как симпатично момиче си купи два билета за 60 лева, все едно ще ги целува. В зала 1 е тихо – необичайно не са пуснати дискове с парчета в стила. Стиловете на гостите - Мат Бианко (MattBianco ) са цялото латино – боса-нова, салса, румба, самба... без танго, позволяват си фънк. И, разбира се, джаз. Нали са поканени в рамките на феста "Sofia Jazz Peak!"
Намърдвам се удобно своеволно на най-хубавото място в блок 3, ред 12, до пътеката почти. Докато ги чакам да излязат, не се вълнувам. Сещам се, че в ранната ера на дисковете ми попадна техния “Indigo” (1988) и паднах по гръб от звук. Друг е въпросът, че тогава записвах всеки диск защото е диск.
Името им буди усмивка. Matt е нещо като агент, ченге. В махалата им викахме „Бат’ми Янко”.
Залата се затъмнява, излизат. 20 ч. 55 мин. 39 сек. Десет човека са на сцената, а това си е мини биг бенд, според съвременна отправка към стабилен фундамент. Лесно намирам основните деятели. Марк Райли (Mark Reilly), нахапал микрофона, и Марк Фишър (Mark Fisher), радостно натискащ зелето, пардон – клавиатурите.
Докато се ориенирам, виждам двама духачи – сакс, можач на флейта за 32 секунди и тромпет. Трима на ударни – в превод: барабанист, перкусионист и чукач/тръскач на хлопатар/маракас. Китарист, басист и един дето малко пее, малко танцува. Седем от десет са с черни фланелки или ризи – къс, дълъг ръкав. Момчетата от брас секцията и китаристът са в светли ризки и панталонки.
Първото парче тръгва чевръсто, нахъсано, звучно с тръби. Дали не беше “What A Fool Believes”?!Второто е световноизвестното “Sunshine Day” на африканците Осибиса (Osibisa) от 1976. Райли подканва публиката на дансинга и той се напълва. Добър реванш на феновете за полупразната зала. Дебели хора от посолствата напускат местата си и движат тежки гащи отпред. "Who's Side Are You On?"
Какво му трябва на човек, освен ритъм на концерт. Всички дансуват в ритмите на "HiFI Bossanova", "Lost In You", "Always On My Mind" (от едноименния "HiFi Bossanova" нов албум (2009). Седя си на мястото отзад и се сгъвам от градинарски парчета, които ми напомнят малко Мецофорте, малко, ама много малко Сантана, много кубинската Иракере и ми се доспива.
Когато...
Бурно обявената “Dancing In The Street” (1986) добавя нови дамски дупета на дансинга, разсънвам се. “Lost In You” от “Good Times” (1988) ме карат да търся разлики между 11 години кариера. Не намирам. Дали защото дребничкият Марк си пее нещо и танцува като селски ерген с високо подвити колена и лакти? Често захваща колана си като на ръченица, без да усеща жега – най-дебело облечен със сако. Над реверите му са разстлани широки яки на ризата му. Стил 70-е. Най-подвижен е без да се изпоти. Никой не се изпоти.
За радост наша чукач/тръскач взима думата и се кара на публиката в рап. Тя обича това и волно пее отдясно “Wap-Bam-Boogie” - модернизиран хит от 1990, а отляво плахо индианско “Boogaloo”. Якото чернокожо момче с барета дирижира залата с ръце наляво-надясно. Гот. Движение.
“Good Times” (1988) връща самочувствието на Райли в основния микрофон. Аре още малко и в 21 ч. 00 мин. 26 сек. се изнизват духачите. Явен признак за прощален бис. Имаме го дежурно. Някои снимат, други танцуват. Те изчезват. Лампите в залата са запалени. Бурни овации с ръкопляскане и набиване на токчета в дансинга ги приканва отново. Минава минута, две, пет... Едно момиче от Аржентина ме пита: „Ще излязат ли отново? Май нямат други песни?”. Викам: „Е как! Кога са ги аплодирали на втори бис при запалени лампи?!”. Вече не ги приканваме – изкарваме ги. 21 ч. 15 мин 29 сек.
Отново пеят “Good Times” - макар в леко различна версия, покланят се и край! 21 ч. 19 мин 41 сек.
Това момиче се оказа право. Нямаха повече репетирани песни изглежда. Десет човека свириха точно по ноти само стерилно като в студио. Имаме ги като на слушалки вкъщи. Питам се къде е джазът в цялата дандания в частта импровизация? Важното е, че ритъм разтърси кълки!
На кого му пука за джаз-маз?!
Коментари