Братя Cavalera на живо в София: Хаосът отново намери своя дом
The Treachery Of Ravens и Ammify със съвместен концерт в София: рок от Австралия
Пето издание на международния джаз фестивал "Д-р Емил Илиев" в Боровец
Над 33 000 посетиха долината на виното, Dropkick Murphys ще свирят хедлайн в афиша на Midalidare Rock In The Wine Valley 2027
PhillGood и Hills Of Rock превръщат Пловдив във фестивална сцена през целия месец
The Wailers на 50, нашите Таралеща преди легендарната реге формация в София: Positive Vibrations
Сиатълската банда Rivetskull с Yngwie Malmsteen в София
Marko Hietala се завръща в България с Roses From The Deep Tour за два концерта. Специален гост - Тома
Иво Димчев – в официалната шоукейс програма на WOMEX 2026, тръгва на национално турне
Исторически емоции отбелязаха 15 години музика, култура и общност на A to JazZ
Миро, Роби, Керана, Дичо и Васил Найденов поставят начало на най-новата музикална традиция на Южното Черноморие: Meet Me At The Beach
Periphery и Within Destruction със съвместен концерт във Vidas Art Arena

Метаноя, или кой е {Х}


Метаноя, или кой е {Х}

7860

Метаноя (μετάνοια): процесът на фундаментална промяна в човешката личност, която включва разпадането и замяната на всекидневното его и съзнание.

Думата е създадена, за да опише спонтанния опит на психиката да се изцели от непоносим вътрешен конфликт чрез разтапяне и прераждане в по-адаптивна форма. Карл Юнг е смятал, че психотичният срив може да се разбира като екзистенциална криза, която се случва като опит за самовъзстановяване.

Да изоставиш въобразния, фалшив Аз в името на по-открит. Процес, белязан от смесица от крайни емоции, отчаяние, депресия, отказване от себе си и сблъсък с вътрешната празнота.

Това е обяснението за името на последния албум на Chris Corner - икона на тревожните тийнейджъри, появила се десетина години след Placebo, известен още като онзи британец от Sneaker Pimps, който от 2004-та насам претворява всевъзможните форми на тъга в безобразна красота под етикета IAMX. Кой си ти и защо си Х, Крис?

Говорим за човек, който живее за своя "sacred art". Не просто по отношение на музиката, защото Корнър е също продуцент, визуален артист и каквото още се сетиш, местещ се насам натам по Европа и Щатите в търсене на идеалната атмосфера за нещата, с които се занимава. Човек, който ще се самотрепанира, за да освободи вътрешните си демони, и после ще работи рамо до рамо с тях. Накратко: той постига онова, което си мечтал да можеш да правиш с мъката си, докато осцилираш около етапите дете-юноша-опитзавъзрастен-възрастен. Обобщавам: обожаваме Крис Корнър. Отвори събитието във Фейсбук и се наслаждавай на стената от многоцветни сърчица (малки розови дупенца с твърде малко сходство с органа, помпащ кръв и алкохол към сивото ти вещество).

Няма нужда да  коментирам подробно девойките с проблеми с детайлите по концерта на идола в столичния клуб Joy Station. Във времето беше позициониран като детски рожден ден с вечерен час десет, а в пространството: в сърцето на страховития Студенстки град, обиталище на греховни денонощни дюнери и на мрак (напоследък съвсем буквално). Та проблеми за девойките не би трябвало да е имало, но пък самите те ми носят някаква носталгия.

Дотук трябва да е станало ясно, че този концерт го чакаме, откакто самите ние бяхме още филмирани тийнейджъри през лѣто две и пето. И най-сетне, най-сетне, това се случва, почва съвсем навреме и е шоу, планирано и изпълнено с прецизност и внимание. От екраните, през грима и кожените дрехи до малките детайли. Около нас е пълно с барнати девойки и де що минава тъмния спектър (готик-индъстриъл-метъл-уейв-алтърнатив - ...) Бирата в клуба е с кофти избор, но поне не топла, всичко е замъглено, а съзнанието е чисто като сълза. И той е там, с подбраните си музикант и музикантки, надигащ бутилка вино, трошащ и пресъздаващ себе си на сцената. Нямаме изненади като плейлист или дори визия, всичко това е повтаряно неведнъж, което не го прави по-малко специално за всички ни. Слушаме по-впечатляващите парчета от последния албум "Metanoia", предния (и много силен) "The Unified Field" и по-класически пиеси от "The Alternative" и "Kiss + Swallow", като само прекрасният "Volatile Times" (2011) е пренебрегнат. Разгледай си плейлиста за подробности. И имай предвид, че звукът и усещането на живо и да си сам сред тълпата, изправен срещу безкрайно провокиращия Крис, е различно от това да си сам насаме. И че искаш да се върне. Важно - ама много важно, е да се върне. Защото кризите не изчезват с времето, просто се сменят. Имаме нужда да ги видим превърнати в изкуство и шоу. Както и да е.

Следващия път, моля, не бързайте да си ходите. Не се втурвайте да съблазнявате охраната да докопате човека, който така или иначе дава предостатъчно на сцената. Нека няма нужда организаторите да показват обещаващ неслучил се повече сетлист на рязко напускащите в десет добри депресирани деца. Няма да пействам изтърваните песни. Благодарим на човека-нечовек Х и неговите прекрасни секси миниъни за шоуто, радваме се, че, за разлика от некъсметлиите в Турция, тук имахме тези два часа за екстаз и преосмисляне и продължаваме напред.

Без да спираме след края на концерта.

Сетлист:

I Come With Knives
The Alternative
Happiness
No Maker Made Me
Tear Garden
Oh Cruel Darkness Embrace Me
Spit It Out
Nightlife
Insomnia
North Star
Aphrodisiac
Your Joy Is My Low
---
Kiss + Swallow
I Am Terrified

Снимки на Серж Сетиян в секцията "Галерия"

Още от Поп


Mysound.bg
Реклама

Галерия


Orbital
Orbital

Видео


Албуми


Robbie Williams - "Britpop"

След сравнително тихо начало на годината за британската поп сцена, Robbie Williams (Роби Уилямс) внезапно...

Най-четени новини


виж всички