Мутренският романтизъм на 90-е години в България доведе освен всичко друго и до бум на частните радиостанции.
50-60- хилядни градчета бяха покрити с по 6-7 радиа буквално за месеци, докато в "забутания" Лондон официално имаше само 4.
Освен необходимите лиценз, честота, предавател, антена и студийна техника, достатъчно беше да имаш само три компактдиска с един плейър - и ефирът стартираше. Трите диска бяха в последователност "Най-доброто на Били Айдъл", "Най-доброто на Роксет" и "Най-доброто на Майк енд Дъ Меканикс"!
Просто в дъщерната формация на легендите Дженезис (Genesis) има толкова голяма радиофоничност, че без тях ефирът става едва ли не невъзможен. До болка познатите им топхитове "Silent Running (On Dangerous Ground)", "All I Need Is a Miracle", "Word Оf Mouth", "Over My Shoulder" и "The Living Years" са запазена марка за всяка уважаваща себе си радио плейлиста.
И сега: представете си тази поп-рок група, чийто най-нов вокалист е тъмнокожият Андрю Роучфорд, поставена като вкусна плънка в сандвич между глем хард вкаменелостите Слейд (Slade) и Саксън (Saxon), от едната страна, и хард и хеви легендите Уайтснейк (Whitesnake) и Джудас Прийст (Judas Priest), от друга.
Защо точно между Саксън и Снейк и защо точно в този афиш, са се питали поне 19 000 души на стадион "Българска армия" в петъчния следобед. Всъщност Майк Ръдърфорд и момчетата му бяха вкарани сред участниците последни, доста след твърдите групи в Sofia Rocks. Може би това е премислен ход на организаторите една брилянтна група да бъде видяна от много хора, защото на самостоятелен концерт едва ли би събрала повече от 2000 души (справка – Канзас (Kansas) и Шънейд О’Конър (Sinead O'Conner).
Кой изобщо е Майкъл Ръдърфорд (русокосият на снимката)?
Ами един висок 60-годишен чичко (дядо), записан официално в "Залата на славата на рок-ен-рола" като основател на Дженезис, заедно с Фил Колинс и Тони Бенкс през 1967.
Майк решава да си направи страничен проект паралелно с Дженезис в емблематичната 1984. От онази първа формация на "механиците" е останал само и единствено кръстникът им, но това едва ли има някакво значение. Цели четирима от шестимата членове на състава в момента са се включили към проекта на Ръдърфорд преди по-малко от година и единствено барабанистът Гари Уолъс (свирил по турнета и с Пинк Флойд (Pink Floyd) се подвизава с него 1995.
Но пък сред новите попълнения във формацията има едно име, което си е абсолютна звезда. Тъмнокожият втори основен вокалист Андрю Роучфорд. Една от големите британски сензациите в края на 80-е и началото на 90-е с дузина хитове и цели 9 албума с групата му Roachford, а и самостоятелно.
На Sofia Rocks Майк и останалите забиха точно 11 песни с кристален звук след леките мазаници на Саксън. Това беше и единствената група на вечерта, анонсирана от човек от екипа. Абсолютен жест от организаторите да подготвят открито хеви публиката за една доста по-различна като звучене банда. Не бе пропуснат и фактът, че тя е най-пусканата чуждоезична група по българските радиостанции.
След входящото "A Beggar Оn А Beach Оf Gold", машината за радиохитове заработи ударно. Двамата вокалисти буквално водеха гласов дуел за надмощие и истински се забавляваха. От едната страна рутината и фънки забежките на Роучфорд, от другата - заразителната динамика на младия канадски актьор Тим Хауър.
Заредиха се "Get Up", "Another Cup Оf Coffee", "Try To Save Me" (от новия албум "The Road", излязъл преди три месеца) и кавърът на Дженезис - "Follow You, Follow Me".
"The Living Years" – най-високо класираната песен на Майк енд Дъ Меканикс в световните чартове (N 1 в Америка и N 2 във Великобритания през 1988), даде началото на ударната част в сравнително краткия им (50-минутен) сет. Последваха "Over My Shoulder", "I Can’t Dance" (още една класика на Дженезис) и дълго разпяване на феновете с "All I Need Is A Miracle".
После нещо като скоростен бис (без напускане на сцената), който включи по една изява на Андрю и Тим. Първият - със своя хит от времето на бенда Роучфорд - пробивния дебют "Cuddly Toy", достигнал до 4-о място във Великобритания през 1989, а другият - с парчето на "механиците""Word Оf Mouth" (1991)... и това беше всичко!
Шоуто на Майк енд Дъ Меканикс (Mike & The Mechanics) се получи. Скромно, весело, изчистено, без никакви ефекти и атракции. Просто прекрасна музика, големи хитове и класа. Страхотно е, че ги видяхме на живо и в България.
Симпатичен британски поп-рок, спечелил почти всички по-твърди фенове, по време на антракта между две отвяващи хард енд хеви полувремена на стадион "Българска армия".
Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерии"
Коментари