Скачайте в лодките и започвайте да гребете към кораба на духовната революция! Той пуска котва в кината у нас чрез "Прооптики" от 5 юни.
Филмът "Рок радио" предлага два часа смях, съпроводен от любимите ви рок парчета. Лентата бе представена чрез нашето радио "Z-Rock" в киносалона на Mall Of Sofia снощи.
В главната роля е музиката. Онази, шейсетарската, за която твърдят, че е последното истинско бижу в съкровищицата на световния поп и рок саунд изобщо. И във, и зад кадър - основният съспенс се пада на нея. Ако искате квинтесенцията от тогавашните класации, просто обърнете внимание на парчетата, включени във филма. Сред тях няма нито едно случайно. Нито една случайна нота дори. Хит парад!
И много яки фенки. Много на брой. И много яки.
Новата комедия на британеца Ричард Къртис (сценарист на "Четири сватби и едно погребение" и "Наистина любов", на който е и режисьор) е един от онези филми, на които зрителите изпитват нуждата да ръкопляскат. А кога за последен път ви се е случвало подобно преживяване в киносалон?
Винаги се усеща, когато атмосферата при създаването на един филм е била благоприятна за целия екип. Публиката веднага попива от позитивните емоции, излъчвани от екрана. И ако се замислите, това е при всеки един проект, в който Къртис има пръст - от "Нотинг Хил" до "Дневникът на Бриджит Джоунс".
Талантлив разкавач, Ричард Къртис е открил тънката граница както на хумора, така и на приятелските отношения, които описва без да изпада в сантиментални капани. Макар да е вярно, че повечето му истории притежават известна доза "захаросаност" и да, всичките са с хепи енд.
Но той е оправдан, понеже влиза в рамките на жанра. В неговите ленти все ще се намери по някой американец (Анди Макдауъл в "Четири сватби и едно погребение", Джулия Робъртс в "Нотинг Хил"), но тук имаме не кой да е, а самият Филип Сиймур Хофман, един от живите легенди на актьорския занаят.
Спомнете си как изкусно ни поднесе образа на Труман Капоти, неговите глас и жестове! Всичко - изпипано до съвършенство, примесено със заслужен "Оскар".
Ролите му са "безобразно" и разнообразно много! Тук той играе един от осемте диджея, потърсили убежище на борда на кораб, от който по цели дни, без прекъсване, се изливат вълни от рок-ен-рол, блъскащ в "бреговете" на английските домове.
Действието се развива през шейсетте години на миналия век. Консерватизмът и бюрокрацията във Великбритания стискат за гушите децата на контрадвижението - хипитата и бунтарите. Намираме олицетворението на злодея в лицето на Кенет Брана. От него извира омраза, добре изиграна с лек фарс (често набляга на буквата "р"), който наема свой помощник с интересното име Twatt (преведено като Капутт), за да саботират борбата за свобода на няколко души, подкрепяни от повече от половината население на Острова.
Хиперболизацията и усещането, че на героите няма да се случи нищо чак толкова лошо, е запазена марка на Къртис, която допринася за лекото чувство на еуфория, което получаваме след негова лента.
Бил Най - неразпознаваем като Дейви Джоунс във франчайза "Карибски пирати", отново е капитан на кораб, но този път без от ръкавите му да излизат щипки и пипала. Тук той е в елегантен костюм и слънчеви очила, а нехайното му, цинично поведение води до болки в корема от смях.
Рис Айфънс - изиграл ненормалния съквартирант на Хю Грант в "Нотинг Хил", тук се подвизава като най-известния и секси диджей, живял някога, който говори само и единствено мръсотийки с басов, приглушен тон, почти лапнал микрофона.
Гръбнакът на сюжета е залегнал в историята на Карл. Младият Том Стъридж, познат още като син на Анет Бенинг в екранизацията по романа "Театър" на Съмърсет Моъм - "Да Бъдеш Джулия", търси истинския си баща.
Клише, пред което можем да си позволим да затворим очи (нали същата драма се развиваше и в "Морски живот Със Стив Зизу" на гениалния Уес Андерсън, в който също така имаше кораб, населен от чудати образи). Великолепна е и кратката поява на великата Ема Томпсън като майката на Карл, тотално запленяващи зрителя. Дори и през огромните си очила, тип Джаки Кенеди. Чрез подобен род повествователни похвати обаче не само зрителят се запознава с всички останали персонажи, но и веднъж добре структуриран, сценарият може да стори път на истинските звезди на филма.
...Дейвид Боуи, Ролинг Стоунс, Кинкс, Бийч Бойс, Джими Хендрикс, Отис Рединг, Смол Фейсис, Дъ Ху, Битълс, Мъди Уотърс (кой знае защо припознат в превода на филма като група!? и - следователно, поставен в кавички) и още много, много други изпълнители, които ще бъдат слушани и тогава, когато ние самите изчезнем от лицето на тази земя!
Такова е и внушението на самата лента.
Трибютът и въобще дълбокия поклон, който Ричард Къртис прави към музиката като универсален феномен и вид изкуство, което не само сближава хората, но и им помага в любовта, личния живот, социалните контакти, олекотява проблемите и възвръща самочувствието, може да бъде усетен във всяка една секунда от "Рок радио"!
Подобен опит, направи и един друг талантлив режисьор преди години - Камерън Кроу с неговия "Почти известни".
Няма база за сравнение, но ако сте настроени на честотите на рок-ен-рола, вече знаете кои филми да гледате!
Коментари