На Джулай с Подуене Блус Бенд в Дом на киното. Няма връщане назад

След премиерата на филма "Джулай", която се състоя в рамките на фестивала за българско кино "Златна роза" през 2012, лентата ще бъде представена и на София Филм Фест 2013.

Продукцията ще бъде показана в Дома на киното от 18.30 ч. на 11 март и от 14.00 ч. на 12 март.

Музиката към творбата (режисьор и сценарист Кирил Станков, оператор Рали Ралчев) e на Васил Георгиев, по-известен като Кръпката, и Подуене Блус Бенд. Саундтракът, наречен "Няма връщане назад", е 16-ти албум в дискографията на родните блусмени. Проектът предлага 11 авторски песни, от които 5 нови и 6 презаписани и преаранжирани, сред които и "Няма бира". Той излиза на пазара през април, когато и комедийната драма ще е официално по кината у нас.

Главните роли в "Джулай" са поверени на Касиел Ноа Ашер, Параскева Джукелова, Яна Титова, Ованес Торосян и Филип Аврамов. След дълга раздяла приятелките Дана и Джу решават да се отправят на лудо пътешествие, за да си припомнят хубавите летни дни и да посрещнат Джулай Морнинг на морския бряг. По пътя към тях се присъединява Лили и купонът започва – пътуване, музика, море, смях. Но дали всичко може да бъде като преди 20 години?

Идилията е разрушена, когато местен полицай ги моли да напуснат плажа, а нахални мутри и незабравени конфликти помрачават почивката им. Въпреки всичко между трите жени се възражда истинското приятелство и те посрещат с танци и неподправена радост изгрева на 1 юли. Скоро обаче една неочаквана среща ги изправя пред дилема – дали да позволят да бъдат жертви, или да поемат справедливостта в свои ръце. Решението ще преобърне живота им завинаги.

Продуценти - Галина Тонева и Кирил Кирилов, Gala Film, SoFilm ltd., EU MEDIA, Bulgarian National Television, световен разпространител - Gala Film, разпространител за България - А+ Films. "Джулай" получи номинация за Golden St. George в Москва през 2012.

Кирил Станков е роден в София през 1969. Има бакалавърска степен по изящни изкуства от факултета по кино и телевизия в университета в Тел Авив. Съдружник в компанията Pepper Production, която се занимава с производство на документални и учебни филми, между 1998 и 2000. От 2003  живее и работи в България и Канада. През 1994  заснема дебютния си късометражен филм "Разрушение". След това снима няколко документални филма, от които "Фелафел – Българско сирене", получава първа награда за документален филм на Израелската телевизия, приз за документален сценарий на фонда "Африка-Израел" и е селекциониран за участие в няколко фестивала – Тел Авив, Хайфа, Парну, Мюнхен и други.

Друго музикално изкушение в афиша на София  Филм Фест 2013 е "Ленърд Коен: Bird Оn A Wire". Както MySound.bg вече извести, лентата на Тони Палмър ще бъде показана отново в кино "Люмиер" от 18.30 ч. на 12 март.  

Канадският бард, един от най-влиятелните музиканти и композитори в последните 40 години, поет и писател, потегля на европейско турне през 1972, което стартира в Дъблин и завършва в Йерусалим. В групата му са Дженифър Уорнс, Рон Корнелиъс и Боб Джонстън. Палмър ги следва от град на град с екипа си от четирима души и с бюджет от 35 000 британски лири. Само месец след приключване на турнето режисьорът е готов с монтажа на първата версия на документалния филм. По желание на продуцента той предава целия заснет материал, без да подозира, че неговият асистент-монтажист се е обвързал с компанията да завърши филма. Така девет месеца по-късно се появява версия, която, по думите на Палмър, съдържа 50% от неговия материал, но е с променена структура, зле направен музикален монтаж и съвсем различен смисъл. Ако е бил запознат със съдържанието на филма тогава, той не би разрешил името му да стои под него.

Години по-късно режисьорът премонтира заснетия през 1972 материал и така се ражда 106-минутният "Ленърд Коен : Bird Оn A Wire". Лентата показва върховите мигове на турнето, както и някои не толкова перфектни моменти от изпълненията, и ни въвежда зад сцената, където бардът просто не забелязва камерата. Още от самото начало изпълнителят обещава на Тони Палмър не само безпрецедентен достъп навсякъде, но и свобода да интерпретира заснетото, както намери за добре... Лентата представя 17 от най-великите парчета на Коен, изпълнени по времето, когато канадецът е във върхова форма, и разкрива трудностите и бъркотията, които съпътстват всяко турне. И въпреки несъвършенствата на тогавашната аудио- и звукозаписна технология, според Палмър се е запазило най-важното – духа на времето!

В същия ден - 12 март, но в Дома ни киното от 20.30 ч. ще има прожекция на "Последният Елвис" (91 минути). В ролите на режисираната от Aрмандо Бо лента са Джон МакИнърни, Гризелда Сицилиани и Маргарита Лопес.

Комичният и разочарован от живота главен герой в The Last Elvis ще спечели много почитатели на филмовата метафора на Армандо Бо за вманиачаването и отрицанието. Джон МакИнърни е великолепен не само като имитатор на Краля на рока, но и като обикновен човек, чиято мания е на път да го обсеби напълно.

Бо, който е съсценарист и на филма "Бютифул" заедно с Николас Джакобоне и Алехандро Гонзалес Иняриту, поддържа сериозния тон през целия филм, като с това почти успява да придаде достоверност на историята. Дундестият Карлос Гутиерес (МакИнърни) е имитатор на Елвис от Буенос Айрес, където очевидно има двойници на доста звезди – тук можете да срещнете и Джийн Симънс и Барбра Стрейзънд. Карлос рядко може да се почувства напълно доволен – нито в работата си от 9 до 5 на поточната линия в завод, нито натъпкан в костюм на Елвис пред феновете на Краля, защото се е идентифицирал не само с духа, но и с тялото на покойната звезда.

Най-лошото обаче е, че той е загубил семейството си – развел се е със съпругата си Алехандра и никак не е близък с дъщеря си, наречена, разбира се, Лиза Мари. Но Алехандра претърпява катастрофа и обърква всички планове на Карлос, който сега трябва да се грижи за дъщеря си и да си припомни какво означава да си баща.

Сценарий: Aрмандо Бо и Николас Джакобоне, oператор - Хавиер Хулия, музика - Себастиан Ескофет, продуценти - Дженифър Барънс, Aрмандо Бо, Виктор Бо, Стив Голин и Хюго Сигман, продукция - Anonymous Content, K&S Films, Rebolucion.

Награди на аржентинската киноакадемия 2012 – за най-добър оператор, за грим (Алберто Мокия), за дебютант актьор (Джон МакИнърни), за музика, за художник (Даниел Химелберг), за звук (Мартин Порта) и номинации за най-добър филм, първи филм и поддържаща актриса (Гризелда Сицилиани); Сан Себастиан 2012 – награда "Хоризонти" (Aрмандо Бо); Сънданс 2012 – номинация за Голямата награда.

"Чертите в характера на Карлос са внимателно обмислени и ярко изразени, но в нито един момент той не изглежда абсурдно или глупаво. Музикалният талант на МакИнърни придава на Карлос достойнство и макар понякога да напомня на Глен Кембъл, той звучи като Елвис и със сигурност умее да пее. В този смисъл Карлос съвсем не е жертва на самозаблудата си, а по-скоро е човек, чийто талант така и не е бил развит в правилната посока. Това само по себе си говори много за днешната култура и развлекателната индустрия, разчитаща на клонинги", отбелязва Джон Андерсън в сп. "Варайъти".