Плевенската филхармония представи програмата "Най-доброто от Андрю Лойд Уебър" на сцената в Двореца на културата и спорта във Варна и в зала 1 на НДК, София, на 15 и 16 май.
Емблематичи мелодии и песни от "Фантомът на операта", "Котки", "Евита" и "Исус Христос Суперзвезда" изправиха на крака публиката, изпълнила до краен предел двете зали. Превъплъщенията на Джон Патридж, Ингве Гасой Ромдал, Патрик Щайнке, Шарлоте Хайнке, Беатрикс Райтерер и Люси Дяковска показаха, че и българските почитатели на мюзикъла могат да се насладят на живо до изпълнения на световно ниво.
Приятелството, което свързва изпълнителите от години даде на спектакъла енергия и емоция, която се усети от залата още при първите изпълнения. И когато Шарлоте, Беатрикс и Люси (на снимката) изпяха в трио популярната тема "Memory" oт "Котки", някак логично дойде признанието, че тази магия започва преди 24
години, когато заедно започват да се обучават в Хамбург.
Джон Патридж - звездата на "Уест Енд" в Лондон, познат като любимеца на Уебър, изпълнил ролята на Рам Там Тагър от "Котките" не само във филмовата продукция на този обичан мюзикъл, но и по сцените на цяла Европа, демонстрира на живо колко е силна артистичната му харизма. Над 6 000 зрители на двата концерта във Варна и София почувстваха как узиката на един гениален англичани може да те разтръси из основи и да изкара душата от тялото.
Магията на мюзикъла - това е изкуството на сър Андрю Лойд Уебър, един от най-успешните композитори на всички времена. Роден на 22 март 1948 година в семейството на музиканти, той е носител на седем награди "Тони", един "Оскар" и три "Грами". Неговият упоритият му труд и безспорният му гений го превръщат в един от най-богатите и награждавани англичани.
Още с първите тактове на музиката от "Исус Христос Суперзвезда" публиката беше на крака и пееше и танцуваше, а нестихващите повече от 15 минути овации в края бяха оценката за труда и раздаването на сцената както на певците, така и на оркестъра на Плевенската филхармония и Националния филхармоничен хор под диригентството на Себастиан Де Доменико.
Коментари