Осакатиха бъдещето на българската поп музика насред София

Гледах новогодишния концерт от столичния площад Александър Първи по БНТ оная вечер.

Взирах се към иначе ефектно декорираната сцена и сърцето ми се късаше. Българската поп музика е мъртва.
 
Мир и на естрадата, за съжаление.

Мнозина може би няма да се съгласят. Това обаче е мое лично мнение! И моля: нека няма сърдити! Няма да се обиждаме, я! Въпреки че ни тресе празничната еуфория, трябва ли да си затваряме очите пред слухоизваждащите истини?!

"Нещото", което трябваше да се роди като модерен поп в последните 10-12 години, се превърна в депресирана каменна статуя, изобразяваща безполов хуманоид с микрофон в ръка. Като отделим настрана световната криза, музикалното пиратство, творческото безсилие и тоталния комерс, остава един странен въпрос : "Защо, по дяволите, българската музика в категория "популярна" измисли нов световен подстил, наречен грубо "амелодична педерастия" (може и гей поп)?

Личното ми убеждение е, че шалтерът на последното възможно просветление бе дръпнат именно в новогодишната нощ - пред очите на цяла България!

И настана пълен мрак.

Уж айдъли, уж любимци на новото поколение, уж хиперталанти, а се оказа, че не са и на 1% от нивото на старата естрадна школа.

Всъщност, поп децата не са виновни! Те имат страхотни гласови данни и се раздават доколкото могат. Виновни обаче са авторите на българска популярна музика, създали без да искат (или може би умишлено) едно стерилно и лигаво течение, оперирано от думите шлагерност, хитовост и харесваност.

Такова виене и стенене - като неразпяла се докрай Марая Кери не бях виждал/ чувал. При тотална липса на музикални контролни органи, поне родителите на тези дечурлига как ги изтрайват, не знам. Няма ли поне една нормална баба да се изправи и да заяви: "Чедо! Това не ми мяза на никаква песен, а на врещене!".

Израждането стартира преди доста години с най-късните парчета на легендарното поп дуо Дони и Момчил. Песничките-веселушки "Червило" и "Стая с лилави стени" например се движеха по ръба на музикалния кич, но все още не предвещаваха това, което се задаваше. След опита за музикална кариера на Камен Воденичаров и Мариус Куркински всичко се зомбира безвъзвратно.

Свежата поп-рок вълна от средата на 90-е в лицето на PIF (ПИФ), Джанго Зе, Остава, дори Антибиотика и още дузина други отмина за два сезона някъде. Същото се случи с (уж) многобройната рап инвазия. И дотук!

Последваха години, в които оцелелите рок ветерани водеха някаква партизанска битка за съществуване, чалгата смачка и окупира всеки ефирен милиметър, а попът се превърна в лигав изрод. Странни птици наложиха някакъв извънземен стил на създаване на поп хитове, в който е задължително вокалът да се разминава и да е коренно противоположен на музиката!

Никой не може да ме убеди, че парчета например на Галка, Графа и Крум са поп, мелодични и запомнящи се. Напротив - вбесяващо дразнещи са! Ако целта е оригиналничене, то тогава това, мисля си, не е поп!

Гледайки матрично поробените айдъли, разбрах окончателно, че това е краят. Представях си какъв щур купон щеше да се вихри на площада, ако на сцената се сменяха Васко Кеца, Роси Кирилова, Аргирови, Силвия Кацарова, Орлин Горанов и всички останали неостаряващи (май) естрадни легенди. Гледах и поп агонията на млад изпълнител, когото много харесвах в лицето на Ники Манолов. Момчето виеше, пунтирайки някакъв побългарен Джордж Майкъл. В този миг проумях, че Краси Аврамов и Деян Неделчев са топкласа всъщност.

Никога не бих простил на системата, че вкара в серийното производство един потенциален "суперстар" като Тома например. Идиотско е Графа и Руши да пишат песни за рокаджия. Тома към днешна дата ми прилича на див мустанг, окован в някакви комерсиални пранги по силата на договор за издаване на албум към риалити формат.

С риск да бъда обвинен в тотална пристрастност, ще отбележа, че в новогодишната нощ на площада имаше и нещо хубаво, което минава на 200% в графата истински мелодичен поп. Става дума за веселата нова песен на Поли Генова – "Едва ли". Ето това е поп музика, дами и господа! Стилно, артистично, мелодично, запомнящо се и съвременно парче с хореография и всичко останало! Това е формулата! Както вече казах, ама пак да припомня: Поли (на снимката) е новоромантичен ангел.

Да сте чули Риана и Лейди Гага да увиват като койоти в цикъл върху някакви заспали мелодии? Нали точно те са еталон за поп в момента? Нали тях ги награждават и купуват албумите им на кило по цял свят?

Българският поп е мъртъв заради дузина некадърни текстописци и композитори, окупирали агонизиращата индустрия. Това е повече от добре дошло за силиконовите чака-рака кифли, които имат нулева конкуренция и смилат мозъците на поколение след поколение.

Толкова ли е трудно уравнението?
 
Честно - мисля го: пуснете си няколко песни на Мими Иванова (например), после още няколко на Лейди Гага или Блек Айд Пийс. След това седнете и напишете нещо подобно... и готово!

В тази страна на глупостите всеки продължава да се занимава с това, за което най-малко го бива. Конкретен пример - водещия на новогодишния концерт Камен Во. За хиляди хора той е аналогична версия на коментатора-садист Петър Василев, само че в забавножанрова версия.

На невинните айдъли са им необходими "човешки вид" композитори, творящи по системата два куплета – припев! Никой не се нуждае от кичозни изгъзици в стил "много ви здраве, нали аз си се разбирам!"

Защото на емблематичния столичен площад час и половина преди настъпването на 2011 настроението беше всякакво друго, но не и забавно-празнично. Дори хедлайнърите - вечните Ахат, стояха като изкуствено пластмасово тирамису след безобразните основни ястия.

Поп трагедия!

Досега си мечтаех да живея в някаква малка зона, свободна от чалга. Вече искам и в зона, свободна от български гей поп.

Какво ли предстои през десетилетието, чийто праг прекрачихме оная вечер?