Бендът на Dizzy Gillespie (Дизи Гилеспи) замая всички, които посетиха зала 3 на НДК оная вечер.
Секстетът определено успя да пренесе духа на великия тромпетист на сцената и в сърцата ни.
Младите джазмени - ученици в последните класове на музикалното училище "Любомир Пипков", демонстрираха завидно импровизаторско майсторство, представяйки шедьоври на Дюк Елингтън, Били Страйхорн и на самия Гилеспи, разбира се. Съставът, събран през 2010 и ръководен от доайена на българската саксофонна школа - Емануил Манолов - Бадема, се изяви във фоайето. Звездният Михаил Йосифов награди свежите таланти с една от най-широките си усмивки накрая.
Присъстващите трудно се разделиха с артистичната атмосфера пред залата, но влязоха в нея, предвкусвайки истинската магия. Още преди да започне самият концерт на Dizzy Gillespie Afro Cuban Еxperience, Мачито-джуниър (Machito Jr.) вече беше вкарал ритъм със знойните си перкусии. И нататък стана тя...каквато стана.
Формацията, която гастролира у нас по покана на организаторите на A to JazZ Festival, бе поведена от басиста на Дизи, Джон Лий, събрал учениците на джаз легендата заедно с едни от най-добрите музиканти, за да претворяват един наистина уникален саунд, който не може да бъде объркан. Малко е да се каже, че успяха.
Видяхме на живо и прочутия крив (точно на 45 градуса) тромпет на покойния от 1993 Дизи, който се превърна в негова запазена марка, но този път в ръцете на колоритния Фреди Хендрикс. Чудеса от перкусиониста Мачито, раздвижил с уникален ритъм класическата - при това не само за Дизи, тава "Afro Cuban Jazz Moods" през 1975, когато към формацията се присъединява и Мачито - един от кумирите на Гилеспи. В светлината на прожекторите в зала 3 на НДК стабилно стояха останалите членове на бандата - Йолъм на китара, Роби Амийн на барабани и невероятно талантливата саксофонистка Шаръл Касълти. Какво да е по-секси от екзотична саксофонистка с дълго соло и къса пола?
Е, ще каже някой тънък ценител, леко липсваше шеметният кубинец Arturo Sandoval (тромпет), герой от турнето по представяне на "Afro Cuban Jazz Moods", с неговия артистичен зиг-заг около аранжиментите на Chico O'Farrill ( в заигравката с "Cubano Be, Cubano Bop" например), но джемът – като при всички супернадарени музиканти, бе въпрос на момент. И настроение. А то бе ударило най-горите коти още преди края на втората пиеса.
Една от първите композиции бе "Ole", създадена в стила на една от най-известните в афро-кубинския жанр образци – "Toccatа", през 1955, отвори вратата за импровизиция по "The Mambo In", пиеса, авторска на Мачито-баща, и хармония, знакова за т.н. Cu-Bop направление. Прозвуча и "Tin-Tin Deo", композиция, сътворена от Дизи съвместно с друг гранд на фюжъна от афро-кубински ритми в джаза - Чано Позо.
Нежната "Caminos Crusades" на Карлос Жобим разтопи сърцата, извика дори сълзи в очите на по-романтично настроените. Но до разкисване не се стигна, защото връхлетя пачангата "Manteca", прочута и от много филмови саундтраци, сред които и "Талантливият мистър Рипли". А портретът на Дизи (от стените) - със задоволство, проследи как циркулират хармониите в зала 3 на НДК. Прекрасен звук в това иначе (заслужено) навикано заради акустиката помещение.
Музикантите, обединени в Dizzy Gillespie™ Big Band, представиха и една от своите нови композиции - "Una Amica Mia".
Последното изпълнение беше посветено на 20-годишнината от смъртта на Дизи. Композицията "Black Orchide" се свири на всеки концерт на бенда, вече 10 години. С нея музикантите отдават почит на човека, който промени усещането за две направелния едновременно - и за джаз, и за уърлд.
Естествено, как репертоар на Гилеспи без "A Night In Tunisia"?!
Разбира се, имаше и бис. Повече от 5 минути публиката стоя на крака в очакване музикантите да с върнат на сцената. Един по един, те се включваха със своите инструменти, каращи публиката да танцува и да пляска още по-силно, съпроводена от афро-кубинските ритми.
Това прави джазът на Гилеспи с нас – кара ни да плачем в един момент, а в следващия - да танцуваме. Концертът внесе пролет през февруари и напомни, че за джаза сезони не съществуват.
Че е винаги време за джаз...
Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерия".
Коментари