"Ами, ние обикновено нямаме сет лист и това, което се случва на всеки концерт, обикновено е изненада и за самите нас" - не са много пианистите в новия и най-новия европейски джаз, които биха поели риска да си усложнят живота, вдигайки летвата по подобен начин пред една почти непознаваща ги публика.
Но Пабло Хелд (Pablo Held) и момчетата му (Роберт Ландферман на контрабаса и Йонас Бургвинкел на барабаните) изпълниха заявката, която дадоха преди шоуто. Дори я преизпълниха – не в един, а в цели два сета, както подобава, изненадвайки дори тези от нас, които си бяха дали труда да се "подготвят" със студийните им записи.
Признавам си, аз самият разпознах не повече от два-три мотива от албумите им, но факторите "контекст" и "магия на момента" бяха до такава степен определящи, че напълно се отказах да си водя бележки това парче знам ли го или просто ми прилича на нещо.
Преди снощната изява в Sofia Live Club с Маргарита Борисова от "ДжаZZ Плюс" (организатори на събитието) си говорихме за това как този концерт, въпреки че юни не е най-силният концертен месец за столицата, просто е трябвало да се случи, за да се спази традицията на трио концертите за пиано-контрабас-барабани,на която "ДжаZZ Плюс" държи и която (случайно или не) не беше спазена на седмото "пълнометражно" издание на фестивала през март.
Е, да, триото на Пабло Хелд не е E.S.T., нито Алборан, нито Торд Густавсен трио, но подобно на тях – "по-големите братя", както ги нарече Маргарита в паузата между двата сета – и при Пабло, Йонас и Роберт ръководен принцип е разбирането на триото като единен организъм, а не като сбор от виртуози-солисти. Музика, в която много често фразата започва на един от инструментите и завършва на друг, получавайки се ефект, характерен даже не толкова за джаза, колкото за дъб-музиката или психеделик-рока например.
Всъщност – нека си го кажем: да, при Пабло Хелд трио има много джаз, но и много плюс. Не че това е нещо ново в музиката – освен изброените по-горе "по-големи" братя – тук мога да добавя още дузина пиано-трио формации, следващи сродни концепции (да не забравяме любимите на всички ни австралийци The Necks). Но че имат свой почерк, и това също е повече от вярно.
И макар да бях решил да говоря за "огранизма", а не за отделните му компоненти, специално обърнете внимание следващия път, когато дойдат в България (а това ще се случи, защото, мисля, музикантите категорично си спечелиха фенове вчера) на свиренето на барабаниста Йонас Бургвинкел, състоящо се не само от атрактивни хрумвания като свирене с четките като с палки и с палките като с четки. Но и базирано на изключително интересна концепция и веща работа с "празните пространства" между отделните удари.
Толкова засега.
А продълженията на "ДжаZZ Плюс" следват много скоро в зала "България" - на 18 и 19 юни с Фрий-фламенко триото Дорантес-Гарсиа Фонс-Теодосий Спасов и един от най-интересните гласове на съвременната фадо сцена Антонио Замбужо.
Коментари