Ами...
Краят на юни месец.
Намерихме спирката на автобуса Банско – Разлог, качихме се и след десетина минути слязохме. Леле, ама то голямо това поле! А, не, не, чакайте, това е друга история. Ще видите обаче, че определено има общо, но ще се върнем към тази картина малко по-късно.
София, 2 декември.
Мястото – Централен военен клуб, концертна зала. Малко повече от три седмици ни делят до чакания от доста хора празник – Коледа. Дали заради подаръците, дали защото все повтаряме, че тогава ставали чудеса, усещането за "вълшебство" си е личен избор. Така съвсем предколедно, в началото на декември, ни бе подарена една чудна петъчна вечер.
Всичко започна с Димитър Драгнев и Павел Атанасов, известни като Смъглърс Кълектив (The Smugglers Collective) (Kings Of Vintage Sound). Предоставяйки ретро атмосферата на "добрите стари времена" със своите суинг и рок-ен-рол партита, те отдавна са любимци на публиката. Имаше си необходимото – къси ефирни рокли, шапки тип бомбе, мини-елечета (и женски, и мъжки), яркочервени червила – и всичко се движеше в ритъма. Щеше да е съвсем идеално, ако бе продължило до сутринта, но тук се намеси лошият навик на посетителя. Масово изнасяне след изпълнението на гост артистите. Жалко, защото щафетата за афтърпартито бе поета от Camp Sessions доста умело в същия винтидж стил. Онези, които още не искаха да кротуват вкъщи на топло, продължиха с танците.
Нали се сещате за онова особено чувство, което буквално ви връхлита, когато на сцената излиза изпълнителят или групата, която чакате нетърпеливо. И цялата зала се оглася във викове, опити да се изкара навън това чувство. Аз чак си запуших ушите за малко – много "шум" вдигаме, ей! И ето ги – в пълния им блясък - Паров Стелар Бенд (Parov Stelar Band)! Сега вече можем да се върнем към полето, споменато по-горе. Едни от първите думи на вокалистката Cleo бяха за фестивала Elevation - "Още не мога да забравя тази вечер!". Тяхното изпълнение бе последното за първия (всъщност единствен) ден от фестивала и смея да твърдя, че бе и кулминационно. Те просто притежават сцената, публиката, та дори и въздуха наоколо. В третото си участие на родната ни земя, и второ на софийска територия, бендът отново го направи. Пое ни в ръцете си и полетяхме. "Hotel Axos", "Chambermaid Swing", "Catgroove" и усмивките не слизат от лицата. Лични фаворити са ми и "Homesick" и "The Mojo Radio Gang".
Макар и интериорно да пасваше, дори допълваше, визията на артистите, и това, което носят със себе си като заряд, тази зала определено бе малка за случващото се в нея. Билетите бяха разпродадени дни преди концерта, а щастливците, сдобили се с пропуск, със сигурност ще помнят вечерта. Дали когато Маркус Фюредер (ака Parov Stelar) е измислил електросуинга, е знаел какво ще предизвика с песни като "Booty Swing" и "The Paris Swing Box"?
Всеки един от групата е уникален артист, с пленяващо присъстиве на сцената. Вокалистката нарича себе си Клеопатра, а всички знаем колко мистика и същевременно власт стои зад това име. Страст – думата, която наелектризира простраството (доста скъсено на моменти) между нея и басиста Майкъл Уитнър (Michael Wittner). "Слънцето на нашата група!", бе определението, което Жената-глас даде за покровителя на саксофона - Макс (Max Тhe Sax a.k.a Markus Ecklmayr). Блаженство за ушите бе нещо като "надсвирването"- с тромпетиста Джери (Jerry Di Monza), но той не отстъпва никак лесно. За барабаниста Уили (Willie Larsson Jr.) мога да кажа, че определено е вложил цялата си енергия за нас, защото накрая, когато разчистваха залата, намериха едната му палка – в доста изстрадал вид. Но се е жертвала за каузата на нещо много голямо. Талантът на Паров Стелар е неоспорим и неповторим. Поглеждах само него на моменти и личеше с какво удоволствие се раздава зад пулта.
Човек трудно се разделя с любимото. Затова с тропот и продължителни викове не ги пускахме да си тръгнат. Ще ми се да вярвам, че и на тях не им се искаше. И получихме два биса. Финалната песен бе вечният ритъм на "Libella Swing".
Въпреки че 3 е щастливо число, според множество суеверия и прочее, дано посещенията на Паров Стелар не се ограничават със сегашното трето.
Коментари