Патрисия Каас магнетична за трети път в София

За трети път пред българска публика застана магнетичната Патрисия Каас (Patricia Kaas) в София на 28 юни.

След като през 2013 година представи албума си "Каас пее Пиаф" с подобаващата  театрална нотка, този път беше ред на следващата ѝ творба, излезлия миналата година диск, озаглавен просто "Patricia Kaas". "Лична изповед" го нарича певицата, ново начало с различен подход към музиката.

Подходът може да е различен, сцената - лишена от декори и пищност, а тоалетите стилно черни и семпли. Но неизменно същ си остава неподражаемият ѝ глас, въздействието, което оказва още от първите изпети тонове, железният професионализъм, преплетен с поразяваща искреност. Добавяме към това музикантите на сцената, оформена по-уютно и интимно като пространство, в което публиката е добре дошла - и тя го изпълваше с несекващите букети цветя между песните, с аплодисментите и припяването - и получаваме концертно бижу за добрия музикален вкус.

Събитието беше рамкирано интересно - началото бе дадено с "La langue que je parle" от новия албум, а за финал на биса чухме "D’Allemange" от дебюта "Mademoiselle chante..." (1988). Почти два часа музика, която течеше като пленителна приказка по истински случай. Експресивна дори в минималистичната си визия, Патрисия се движеше по сцената, сякаш да обхване цялата зала, и отривистите ѝ жестове бяха красноречив проводник на енергията, вложена в парчетата, която сега се изливаше през изпълнителката към публиката.

От големите хитове "Mon mec à moi", "Les hommes qui passent", "Ceux qui n'ont rien", "Mademoiselle chante le blues" (с посвещение за загиналите в терористичните атентати във Франция) до песните от последния диск  - цели осем, певицата не прекъсна нишката, която я свързваше с хората в залата и образуваше уникалното късче вселена с мимолетен живот, което изчезва с последните ноти на биса, но остава живо в спомените да грее като пламъче.

Неподправена, непресторена, оголила до невъзможност творческата си душа, Патрисия Каас властваше от сцената като строг ангел с добро сърце и божествен глас. Близка и земна, а в същото време толкова величествена. Различна и същата, откровена и фантастична, с една дума - непреходна, тя сътвори концерт, който с лекота се нарежда сред най-добрите за годината.

Дано не се наложи да чакаме още четири години до следващия.

Снимки на Тонина Манфреди - в секцията "Галерия"