Петък отприщва Angerfist

1. Петък не е специален ден, защото е край на седмицата, това е за ония, смъртните.

Когато си машина и сам определяш кога започва и кога свършва денят, този петък може да е специален само по една причина: Най-сетне успяха да докарат култовия холандец Дани Маселинг в България. С триста зора стана, ама ще си струва. Евала, Renesanz (Ренесанс). Ще е касапница. Първи стъпки в нощта към парти център 4 км. На терасата има сигурно толкова хора, колкото и вътре. Разбирай: много. Надолу летят фасове и гаснат безследно в калта. Сградата вече се тресе яката от Dreadkick, който стартира съвсем овреме. Можеш да си го слушаш и отвън, докато пушиш, само дето звучи като че ли центърът всеки миг ще се разхвърчи на трески. Да, ама не, като влезеш запорожечното пърпорене на облицовката изчезва. Остава само кик-кик-кик-кик – праволинейното бумтене на Цветан Дредкик Пенков. Фас-фас-фас вън, кик-кик-кик вътре. На тъмно. А ако си вип, може да събираш сили на соц. диванчетата, окупирали парче от голямата зала, която и без това е пълна с танцуващи хора, размахали води, бири и тук-там фасове. Пред гардероба е същото. И терасата зад огражденията е така, само дето скачането е по-малко, за сметка на дима. Отвън, на така наречения въздух, хората си загряват сами с ключовите реплики на (When I say anger, you say fist…) и прочее. Вътре това не е нужно. Зад пулта също излизат само машини.

2. Донеси си маската, призова Маселинг на тийзъра.

Донесли са. Маската на V и Анонимните се явява честичко, но и все повече хора пристигат с хокейната на Angerfist (Енгърфист )– с кръв, без кръв, с пеперудки. Добре де, без пеперудки. Садо-мазо домино, фантастичен грим, усмивка, гримаса. Противогаз-слонче. Като става дума за противогази, Mokushi скри топката с по-съвременни черни модели. Но тук имаше нещо по-впечатляващо от костюмите и танцуващите около него лица, а именно разчупеният сет. (Едно, че само от апокалиптичното име Mokushi приритвам като отчаяно отаку. Второ, че преди години Animassacre отбеляза прощъпулника ми както в анимето, така и в електронната музика.) Но нейсе, най-важното е, че имаше много повече от Далечен Изток в сета. С две думи – имаше всичко. Български, английски, космически шум и заводски пулс. Паузите за "вънка" вече не са поради нужда от въздух (или цигара), а просто от нужда за хлад. Градусът се качва, и не само алкохолният. Човекопотокът също се увеличава и тъй като в пушкома навън има също толкова много хора, колкото и вътре, започвам да се чудя какво ще стане, ако решат да се обединят. Касапница, включително за диванчетата, вероятно.

3. Докато се чудя, то взима, че се случва.

За кратко сякаш пада водородна бомба, плътността се увеличава тройно и виковете "Енгърф-и-и-ист" се сливат с бруталния ритъм. После осмозата между помещенията се възстановява – пък и без това навсякъде се чува, а трябва да има някакво пространство – за пого и за изява на хората, заредени с бог знае каква неизчерпаема енергия. Едно, че Angerfist е обещал да удължи сета, ако се изкефи на публиката, а пък и… физически невъзможно е да не вибрираш от кеф. Останеш ли неподвижен, звукът ще те смачка. Пълният хаос от всевъзможни колоритни тениски и костюми се задвижва, светлините грейват и десетки телефони и камери се издигат, за да пуснат в почти реално време случващото се по мрежите. Който не е дошъл, може само да завижда. Дори охраната не може да озапти еуфорията (и да откачи маскираните фенове, увиснали на сцената). Единствено жалко, че Маселинг е сам, не че би имало кой знае какво място за другите от екипа му. Това обаче едва ли притеснява някого. Остра болка в тъпанчетата подсказва, че басите са надънени до максимум. Това отнема от качеството на звука, но пък стимулира гореспоменатата осмоза, при която хората напускат челните места, за да презаредят, и други ги сменят. Прекарвам повечето време със затворени очи. Вибрациите създават такива великолепни фрактали зад клепачите, че болката, която ги придружава, добива някакъв трансцедентален смисъл. Angerfist контролира агресията и я канализира в нещо много просто – счупване на всички физически лимити. Резултатът- няколкостотин запотени, нахилени, раздаващи се, щастливи хора. "Pfffwoah what an unreal night!! One of the coolest gigs of my entire career godDAMN",  ще туитне по-късно диджеят и ще благодари във видео. И няма нищо странно в употребата на "масивен" за нещо, което се случва в кутийка като 4км.  Ключът е в това да се концентрираш.

4. Част от хората си тръгват след сета на холандеца, но губят много. Над лепкаво море строшени стъкла и други отломки, Cооh и Ogonek излизат заедно, за да довършат започнатото по възможно най-добрия начин. Разчупените бийтове успокояват болката в ушите и карат останалите да преоткрият нови сили. Парти атмосферата се връща, за да не изчезне. Иван Шопов, в която и да е своя инкарнация, успява да припомни, че електронната музика е не само инструмент за раздвижване на мускулатурата и нервен стимулант, а може да бъде виртуозна и красива. И фън, естествено. Известно време след като преваля шест часът, Cооh и Ogonek прекратяват сета, но публиката не ги пуска току така. Накрая Шопов извинително вдига ръце. Дотук бяхме.

Последната партида щастливи и ококорени индивиди напуска парти центъра и инфилтрира все още сънената София.Снимки - в секцията "Галерия".