Най-хубавите концерти се получават, когато публиката се чувства така, сякаш е на сцената с музикантите. А понякога това се случва и буквално – тогава се завихрят и няколко капки еуфория и обикновено преживяването е незабравимо.
Докато вървя в захладняващата вечер на 16 октомври към НДК за концерта на Пинк Мартини (Pink Martini), леко се притеснявам, че строгата зала 1 няма да е най-подходящата за концерт на "посланиците на щастието" (както сами се наричат). Но се оказва, че няма никакъв проблем. Залата доволно пълна, сцената също – 11 музиканти не са шега работа. Дамата на вечерта – възхитителната блондинка Сторм Лардж, поела вокалите преди две години, когато Чайна Форбс се оттегля от сцената за известно време поради операция на гласните струни (новият албум на формацията "Get Happy" е записан и с двете певици). Музика – неподражаемата мешаница на "мартинитата", забъркана с толкова добър вкус и талант, че влиза елегантно, естествено и стилно точно като... ами коктейл мартини.
Настроение – отлично, още от първите ноти на "Amado Mio”, откриващото парче. Публиката определено знае къде се намира и защо е там, посреща с възторг любимите си песни и не се сдържа особено много по седалките. А музикантите си разбират не само от музикантсването, а и от шоуто. Лидерът на групата Том Лодърдейл спечели стотици сърца с привета на български език, но направо разтопи всички с доволно дългите обяснения за историята на "Ich Dich Liebe" и "Hang On, Little Tomato", прочетени на български с трогателни усилия около струпванията на съгласни.
Английски, малко немски, испански с "Quizas" – латино, джаз, лаундж. Дотук си мислиш, че си хванал основната линия на приключението, бутилирано с етикет "Розово мартини". Разбира се, че не. "Mayonaka No Bossa Nova" ("Среднощна боса-нова") – боса-нова на японски от албума "1969". "Оmide Zendegani" – от най-новия диск, кавър на иранската певица Елахе. Може ли още? Някой друг стил, някой друг език? Въпросът като че ли е риторичен, но отговорът си е съвсем истински – може! Всички (или поне всички, които се престрашиха) са на сцената за танци по време на инструментала "The Flying Squirrel". Чувствам се като малко дете, което гледа за пръв път пищни разноцветни фоейрверки – пълна наслада за сетивата. После леко успокояване с хърватската лирична "U plavu zoru" и оставаме в региона - с турската народна песен "Üsküdar'a Gider İken" и румънската "Până când nu te iubeam", и двете от новия албум.
Полъх от Романтизма на Сарасате, бурни аплодисменти от залата за "Una notte a Napoli" и финалът не може да е друг, освен "Get Happy/Happy Days".
Бисът е неизбежен – рядко съм чувала толкова пламенно и шумно извикване на музиканти отново на сцената. "Let’s Never Stop Falling In Love" е последваната от първия голям хит на групата - "Sympathique", който ѝ спечели международна слава. Всички танцуват и пеят и ако има нещо, което малко да помрачава еуфорията, която споменах в началото, то е, че това е краят на концерта. Той обаче завършва с толкова екзалтираща песен – "Brazil", че и дума да не става за минорни нотки. Само позитивност и весело настроение, подплатени от увереността, че няма как Пинк Мартини да не дойдат пак за още една доза щастие. Към хубавите неща човек се пристрастява лесно, но в този случай нямам нищо против.
Нужни са просто редовни дози от този коктейл и тогава призивът "Get Happy" е най-лесното нещо!
Коментари