Джазменът, продуцент, аранжор, бендлидер и носител на "Грами" Джордж Дюк (George Duke) - известен като един от пионерите на фюжъна, почина в Лос Анджелис на 67-годишна възраст на 5 август, информираха световните агенции.
Според говорителя на музиканта Майк Вилпизецки, хронична лимфоцитна левкемия е причината за смъртта на пиано джаз вълшебника, както го нарeче приживе музикалната критика.
Дюк придоби световна популярност с превръщането на синтезатора във водещ инструмент и смесването на джаза с рок и фънк, израствайки до титуляр едновременно в смуут, куул и класическия джаз. През своята многостранно развита забележителна кариера, музикантът издава 40 солови албума и оставя изключително богато музикално наследство, сред които превърналите се в евъргрийни пиеси "No Rhyme, No Reason", "Say That You Will", "Brazilian Love Affair", "Love Can Be So Cold", "I Love You More", станали емблема на фюжън направлението.
Джордж Дюк е роден в Сан Рафаел, Калифорния, през 1946. Интересът му към музиката се заражда едва на 4-годишна възраст, когато майка му го води на концерт на Дюк Елингтън. "Не си спомням добре – споделя Джордж – но майка ми казва, че просто съм полудял! Тичал съм из цялата къща и съм крещял: Дайте ми пиано! Дайте ми пиано!". Той започва да учи пиано на седемгодишна възраст, закърмен с "черните" госпъл ритми, звучащи в местната баптистка църква.
"Ето защо започнах да свиря фънк. Много от онова, което научих за музиката, научих в църквата" – разказва музикантът – "Виждах какви чувства предизвикваше музиката и какво беше отношението на хората към нея". Години по-късно, когато е на около 16 години, той свири в няколко училищни джаз групи, силно повлиян от музиката на Майлс Дейвис, Бил Евънс и Лес Маккен.
Джордж започва професионалната си кариера в средата на 60-те, след като става част от формацията на джаз клуба Half Note в Сан Франциско, предвождана тогава от певеца Ал Жаро. Паралелно с това, той работи и с редица известни музиканти като Лета Малибу, Сони Ролинс и Декстър Гордън. Година по-късно Дюк завършва курс по американска джаз култура в музикалния колеж на Оуклънд и се дипломира като магистър по композиция в Университета на Сан Франциско.
Международният пробив на музиканта идва с албума "The Jean-Luc Ponty Experience with The George Duke Trio" (1969), който и до днес е считан за един от първите записи на фюжън, комбиниращи джаз с електрическата цигулка на френския виртуоз Понти. Плочите на Дюк "Faces In Reflection", "The Aura Will Prevail" и "Liberated Fantasies", издадени през 70-те, са сред класиките на фюжъна.
По това време Джордж работи заедно с Франк Запа по няколко негови проекта като член на митичната му формация Mothers Оf Invention, сред които са заглавията "Chunga's Revenge", "The Grand Wazoo" и "Over-Nite Sensation".
Творческият път на Дюк - гениален между кийборда и рояла (поравно), го срещна за съвместна работа със знаменити музиканти като Майлс Дейвис, Бари Манилоу, Смоуки Робинсън, Лайл Лъвет,Пати Лабел, Шака Кан, Хърби Хенкок, Ди Ди Бриджуотър, Стенли Кларк (с когото създават формацията Кларк-Дюк Проджект), Куинси Джоунс, Джордж Клинтън, Степс Ахед, Нанси Уилсън, Честър Томпсън, Джо Уилямс, Дизи Гилеспи и много, много други.
През 1981 Дюк композира и поп хит - песента "Sweet Baby", записана с басиста Стенли Кларк, а през 2000 и 2001 получава "Грами" за работата си като джаз продуцент за вокалистката Дайън Рийвс. От 1986 той престава да записва за други изпълнители, издава основно собствени проекти и се изявява като продуцент. През 1990 е обявен от списанието Keyboard Magazine за най-добрия ар-ен-би пианист на годината.
Печели престижната награда за продуцираните от него албуми "Tutu" (1986) на Майлс Дейвис и "Heart's Horizon" (1990) на Ал Жаро.
Последният диск на покойния музикант - "DreamWeaver", бе издаден през юли тази година.
Дюк изнесе своя първи рецитал в България през май 2009, представяйки със звезден бенд проекта си "Dukey Treats".
Коментари