Почина Бойко Трифонов

Бойко Трифонов - първият певец на Атлас, почина в дома си на 60-годишна възраст в сряда, 27 декември.

"Той претърпя сериозна стомашно-чревна операция преди година, която отключи тежка депресия впоследствие", каза за MySound.bg кийбордистът Петър Попов. Синът на Развигор Попов, който също бе член на популярната българска формация между 1988 и 1998, е автор на мегахита ѝ "Кукла".

"Ако не беше Бойко, нямаше да има Атлас - категоричен е дългогодишният фронтмен Петър Писарски - Много, много ще ни липсва". Последните по-големи изяви на певеца, който бе в групата до 1990-та, бяха с формацията Екс-Атлас в афиша на традиционния блус-рок фестивал "Цвете за Гошо" през 2010, "Рок Коледа" (2011) и сред специалните гости по случай 35-годишната творческа кариера на Милена Славова в зала "Универсиада" (2009) и 30-годишната на Атлас през 2015, представяйки "Песен за истината" и "Есен" на юбилейния концерт в Sofia Live Club.

Музикантът оставя 10-годишна дъщеря - Ивана, от брака със съпругата му Елица, с която бяха разделени, но поддържаха до последно много топли отношения.
 
Приятели, колеги и близки ще се сбогуват с Бойко Трифонов в столичния храм "Света София" от 12.30 ч. днес, 29 декември.

Бойко Трифонов е първият от петото поколение вокалисти в Атлас, преди на фронта да се изредят Добрин Векилов - Дони, Христо Ангов, Георги Сидеров, Игор Шабов и Благовест Зерлиев. Настоящата формация е в състав: Петър Писарски – китара; Иван Несторов – бас; Асен Драгнев – клавишни, Драгомир Ганчев – барабани и певецът Георги Арсов, с когото записаха парчетата "Двама с теб", "Пак пак пак" и "Не знам" и с когото работят по следващ албум.

Групата започва като трио - Петър Писарски (китара, вокал, композитор, автор на текстове), Бойко Трифонов (вокал, китара) и Силвия Райновска (виола) в София през лятото на 1985. По-късно към тях се присъедняват Румен Александров (бас), Енил Енчев (хармоника) и Петър Даскалов (ударни). Музикантите организират първия кънтри клуб в София - известен сред посветените и като "XIV поликлиника", в Младежкия дом до кино "Петър Берон", но след едно предаване по радио "Свободна Европа" са принудени да преустановят сбирките. Въпреки че стартира с кънтри рок, използвайки банджо и виола, Атлас обаче е банда, знакова ню уейв вълната у нас през 90-те години, наред с Тангра, Клас, Нова Генерация и Ревю. През 1988 съставът свири на първия български рок фестивал в Мичурин под името: "Свят, чудни хора", взривявайки тълпата. От "Балкантон" записват на целия концерт и го издават на дългосвиреща плоча. Атлас прави кавър на "Сутринта" от репертоара на Клас. В голям хит от края на 80-те се превръща песента "Мързеливо момче". През 1989 излиза и компилацията "BG Rock" ІV, тиражирана от "Балкантон". Съвместната плоча с Клас включва 5 песни на Атлас: "Лунапарк", "Есен", "Древноримският гадател", "Песен за истината" и "Огледало", които се превръщат в абсолютни хитове. Първите 4 са изпълнени от Бойко, а последният - от Дони, който идва в групата след напускането на Трифонов. Веднъж, докато се подготвя за гиг Благоевград, бандата ненадейно осъмва без вокалист. Бойко Трифонов заявява, че заминава за Шотландия. Настава суматоха. Тъкмо ангажиментите да бъдат отменени, и напред излиза Дони, който казва, че ще поеме пеенето. Вече доказал се като беквокал, успява да убеди останалите да му гласуват доверие. Той остава зад микрофона до 1993.

"Атлас бе тази музикална фраза на социалния ни преход, която подаде верния, алтернативен на старата естрада, тон за популярната музика на новото време. … Тя започва с "Песен за истината", "Есен" и "Древноримски гадател", преминава през "Кукла", "Полет над себе си" и "Не се предавай", за да стигне до "Капка от любов" и "Един щастлив празен ден". И във вскичките си индивидуалности тази фраза носи неповторима искреност, топлота и нежност. Носи характерното усещане за интимност, за приятелско докосване, за човечност" - пише Румен Янев в началото на книгата "История на група Атлас. В инкубатора на славата". "Една от доказанито стойностните в музикално и поетично отношение групи през последния четвърт век. Оставила следа, преди да се роди. Шегичка... С фактологическо основание обаче, защото Пепи Писарски започва в кънтри групата с това име и с Роси (Кирилова - б.р.) като певица", четем в книгата "Цветя от края на 80-те, BG рок история и поезия" с автори Румен Янев и Емил Братанов.

"Роси я видях в един двор до 7-а гимназия. Там се събираха и свиреха. И така се събрахме и направихме Следа. Пеехме песни на Боб Дилън, Емилу Харис и подобни. Но Роси скоро се отдели започна сама. Ние с Бойко Трифонов свирихме известно време като дует. С две китари. С него направихме и първото си турне, някъде из Великотърновско. Стана добре, а и изкарахме пари", спомня си Петър Писарски.

"С Писарски ме запозна брат ми, който беше с него в казармата. Трябва да е било някъде през 1981. Аз съм по-голям от Пепи и вече работех и следвах задочно във Великотърновския университет. Работех в ДСО "Монтажи". А китарата я научих в Египет. Там живях между 1971 и 1973 и учех в едно американско училище. Може да се каже, че в онези години се срещнах и с рок-ен-рола", разказва Бойко Трифонов.

Съболезнования на неговата фамилия и приятелите му!

На снимката (от ляво на дясно): Петър Писарски, Добрин Векилов, Бойко Трифонов, Теодоро Бояджиев, Петър Попов (долу) и балерината Мира Морено (горе) на турне в Русия през 1988.