Легендарният британски музикант, композитор, аранжор, продуцент, актьор и изобщо арт-персона Дейвид Боуи (David Bowie) почина след 18-месечна борба с рака.
Артистът ни напусна на 10 януари - два дни след като навърши 69 години и официалната премиера на 25-ия му студиен албум "Blackstar".
Кончината на музиканта бе потвърдена от неговия публицист, а и от сина му - филмовия режисьор Дънкан Джоунс, в "Туитър".
Непосредствено преди смъртта си, Боуи успя да приключи работата и по своя първи мюзикъл Lazarus.
Последният концерт на изпълнителя се състоя през 2006. Две години по-рано британецът прекара инфаркт и преустанови всякакви медийни и сценични изяви.
Както MySound.bg писа, музикантът се завърна славно в светлината на прожекторите с албума "The Next Day", чиято премиера се състоя отново навръх рождения му ден, но през 2013 година. Той дебютира на първо място в класациите на 12 страни и оглави iTunes чартовете в над 64 държави, сред които дори екзотичните Катар, Армения, Коста Рика, Тринидад и Тобаго... Изключителен успех по целия свят за първия диск на британската легенда от 10 години. Проектът скочи на пикова позиция във Великобритания, Белгия, Чехия, Дания, Финландия, Германия, Ирландия, Холандия, Нова Зеландия, Португалия, Швеция, Швейцария само седмица след премиерата си на 8 март. Звукозаписът достигна най-високия връх за цялата кариера на Боуи в чарта на САЩ - (2-ро място) и стана най-бързо продаващият се албум на Острова в първите четири месеца на 2013. "За мен най-важното е да композирам музика, която да е артистично адекватна", заяви своето кредо изпълнителят в едно от изключително редките си интервюта. И си припомни с усмивка своите творчески си терзания на младини: Веднъж попитах Джон Ленън как намира музиката, която композирам, а той ми отговори: "Страхотна е! Но в крайна сметка това е просто рок-ен-рол с червило!"."Направил съм над 25 студийни албума и мисля, че сред тях има два наистина ужасни, няколко не чак толкова зле и няколко наистина добри. Горд съм с това, което съм направил. Всъщност, беше добро пътешествие" е равносметката на колоса.
Дейвид Боуи е роден с истинско име Дейвид Робърт Джоунс в лондонския квартал Брикстън. Той поставя началото на феноменалната си кариера на 15-годишна възраст, приемайки артистичния си псевдоним от американския колонизатор Джим Боуи – един от водачите на революцията в Тексас в началото на 19 век.. На 19 години британският певец и композитор е популярен като Дейвид Боуи. Дебютния му албум, кръстен на самия него, излиза през 1967. Големият пробив идва две години по-късно с появата на следващия проект "Space Oddity". През 70-те години Боуи бетонира успеха си в областта и на поп, и на рок музиката с вече класитеческата тава "The Rise And Fall Of Ziggy Stardust" (1972), често посочвана сред най-значимите заглавия в рока за всички времена, например от изданията Rolling Stone Magazine (35 място) и Q Мagazine (24 място). От това време е и Зиги Стардъст, артистичното алтерего на музиканта. В свое интервю от 2004 Дейвид си припомня откъде започва всичко: "Исках да създам театрално произведение, наистина звучи доста странно сега, а може би не, но когато бях на 17-18 години повече от всичко исках да напиша нещо за Бродуей, и това да е мюзикъл. Изобщо си нямах представа как става това, не знаех каква е структурата на мюзикълите, но самата идея да направя нещо рокаджийско за Бродуей искрено ме вълнуваше. Виждах се в мечтите си като автор на рок мюзикъли, на цяла поредица мюзикъли, но това никога не се случи. С времето тези мои идеи поизбледняха малко, когато разбрах какъв огромен заряд се изисква, защото освен всичко друго трябва да съчинявам и диалози и понеже не знаех как да подходя, избрах много по-прост начин – да пренеса идеята за мюзикъл в концептуален албум и да създам персонажи за неговото повествование".
Дейвид Боуи не само претвори музиката във всичките ѝ измерения и жанрови комбинации - солово, с формацията Tin Machine и сътрудничейки си с десетки световни знаменитости, но прозря и предвеща световни събития, които се случиха години по-късно - терористичните атаки на 11 септември 2001; ужасните издевателства в затвора Гуантанамо, американските войници, гаврещи се със заподозрени; талибаните, взривяващи западните военни и т. н. Според Евгений Дайнов, автор на книгата "Елегия за Дейвид Боуи", той е предвестник и на философски течения. "Боуи започва като хипи и продължава като безмилостен анализатор на "системата". По-късно, когато долавя постмодерното пропукване на света, предлага на публиката възможността да си конструира различни свои светове от парчетата на разпадащата се реалност. В крайна сметка обаче системата побеждава – успява да подчини разпада на себе си, превръщайки го в калейдоскоп от лъскави парченца риалити. Потъналите в това риалити хора напускат територията на човешкото и отварят вратите към онова, за което властта винаги е мечтала – връщане на простите отношения господар-слуга, характерни за Средновековието", пише Дайнов. Според политолога Боуи е един от вдъхновителите на хората, които окупираха Уолстрийт, поведоха бунт за опазване на природата и се обявиха срещу мафиотските правителства.
Ето и отрязък от парчето "If You Can See Me" от диска "The Next Day", в което личи презрението на музиканта към идеологията на банкерите от 90-те ("Алчността е добродетел"), довела до световната финансова криза от началото на ХХІ век:
"Аз ще взема земите ти и всичко под тях.
Праха от студени цветя в затвор от тъмен прах.
Аз ще изтребя твоя род, който произхожда от неверието.
Аз съм духът на алчността, повелителят на кражбата.
Аз ще изгоря всичките ти книги и проблемите, създавани от тях.
Ако ти ме виждаш, и аз те виждам..."
В дискографията на знаменития британец са 28 дългосвирещи записа (без да се броят колекциите и антологиите), продадени в над 140 млн. екземпляра. Списание Rolling Stone му отреди 39-то място в списъка с 500-те най-велики артисти през 2004, а в чарта за певци зае 23-та позиция. Още през 1996 Боуи бе въведен в Залата на рок-ен-рол славата, припомнят световните агенции.
Покойният, известен и като Бледия херцог, остава сред флагманите на глем културата със своите ексцентрични музикално-театрални спектакли и провокативен външен вид, възбудил десетки въпроси относно сексуалната ориентация на артиста. В интервюта от 70-те той открито заявява, че е бисексуален, въпреки че по-късно пояснява, че това е "било експеримент, провокиран от времето и славата". "Едва станал известен, казах на медиите, че съм бисексуален. Бях само на 14 и чукането се превърна в главното нещо в живота ми – исках да пробвам всичко. Започнах с това, че доведох у дома едно ефектно момиче от нашия клас. В действителност никога не съм бил хомо, но мина доста време, преди да разбера, че съм нормален мъж", споделя Боуи.
Влиятелният музикант почина дни след като светът загуби фронтмена на Моторхед Леми Килмистър и звездата на джаза и соула Натали Коул.
Коментари