Под знака на импровизацията

Акустична вечер на фронтмените се състоя за втора поредна година в столичния клуб "Мазе".

Както и в предишното издание, миналата събота на сцената бяха Методи (Skre4, No More Many More), Гатев от Контрол, ЛокМаруху и Musicholic и Радула от No More Many More. Различното този път бе участието на Свилен и Жоро от Остава.

Специалната вечер беше привлякла вниманието на феновете и клубът се напълни. Цената за вход беше пренебрежимо ниска, а атмосферата – много интимна и приятна, съвсем в духа на подобни музикални събития. Като за второ и по-мащабно издание на акустичния концерт, освен с фронтмените Свилен, Радула, Методи и Гатев, се изявиха и някои от музикантите, с които работят в групите си.

С час закъснение от обявеното, първи на сцената се качи Гатев, изпълнявайки няколко авторски песни със съпорт от Манев, сред които "Чипс, орехи, солети", и няколко кавъра. Последваха го Свилен и Жоро,  които ни размазаха с акустични версии на "Лондон, Париж, Берлин", любимата ми "Бесен" и съвсем новите "Океан", "Внимание", плюс "Шоколад" и "Пинг-понг", а за разкош - и "Поля от слънчогледи". Музикантите от Остава бяха подкрепни от Мартин Стоянов (клавишни), а на кахона се смениха Методи, Гатев и още няколко души от публиката. Пренесох се години назад, когато ги слушах в "О’Шипка". Тогава Остава взимаха и акъла, и сърцата на публиката с глас, китара и присъствие, правят го и сега.

Последни на сцената с китари в ръце се качиха Методи и Камен, а Радула им помагаше на кахона. Мощно начало с "Бомба на стената", "По един или друг начин", "Тук някъде", последвани от уникални кавъри на Адел (в изпълнение на Радула), Стоун Темпъл Пайлътс и Нирвана, интерпретирани от Свилен и Методи, че дори и версия на Васил Найденов (в изпълнение на Веселин Плачков, познат от филма "Дякон Левски", който предизвика сериозни полемики в медиите). На мен лично ми липсваха остроумните реплики, които миналата година си разменяха Радула и Методи. Липсваше ми и по-голямата изява на Радула като вокалист. Зверски пее това момче, страшен глас и отлично напасване с гласа на Методи.

Цялата вечер мина под знака на импровизацията - без сценарий, но атмосфера не липсваше. Публиката истински се забавляваше, танцуваше и участваше живо в изпълненията.

Като при всички истински неща, направени от сърце, получи им се на момчетата.