Пол Гилбърт : китарен аристократизъм в действие и класни пиеси

Винаги съм смятал, че у Пол Гилбърт (Paul Gilbert) има нещо аристократично. Нещо европейско дори.

Концертът на 1 април в Sofia Live Club затвърди това мое впечатление. Не само като излъчване и стил (висок, слаб, с риза и вратовръзка, като излязъл от някой елитен британски университет; обаче, Пол, черен потник под бяла риза е кофти, да ти кажа), но и като свирене. В две негови композиции личат цели заемки от песни на Led Zeppelin (не бяха явни препратки, за жалост, нека кажем, че ги е заел безсрочно и малко тихомълком), а по отношение на кавърите, които изпълни, можем да заключим, че Пол си пада много по европейски рок: Led Zeppelin ("Не знам всъщност кой е авторът на това парче, но Zeppelin го откраднаха, а аз сега ще го открадна от тях” – за "I Can’t Quit You Baby"), Deep Purple, Rainbow, Gary Moore. Разбира се, изсвирени блестящо, по неговия чист и вдъхновен начин.

Защото такова е свиренето на Пол Гилбърт – прецизно, чисто, експериментално, лудо, изпълнено с наслада. За немалко виртуози китарата е инструмент за демонстрации, начин да се изпъчат и побият в гърдите досущ като нашия родственик Бай Ганьо. Не обаче и мистър Гилбърт. За него китарата е любовен обект, нещо, което се обича, ухажва, предразполага, глези, гали, нещо, което при допир пее. Удоволствие бе да станеш свидетел на безпроблемното и вдъхновено пътуване през всякакви стилове – рок, метъл, джаз, фънк, че дори и хип-хоп. Но и блус. Много блус. Без много стилове може, но без блус не може. Това е положението! [Амин! - б.р].

Пол няма 20 години когато излиза първият албум на неговата хеви/спийд метъл група Racer X през 1986. В следващите 3-4 години вихрените сола щяха да достигнат връхната тока на популярността и да окичат със слава имена като Yngwie Malmsteen, Steve Vai, Joе Satriani, Marty Friedman (Марти Фридмън), Jason Becker и други. Гилбърт е в самия център на вихрушката и пише история. А през 1989, на 22 години, той ще създаде Mr.Big, с които буквално ще превземе света.

По отношение на групата му на снощния концерт нямаше никакви изненади. Искам да кажа, че инструменталист от ранга на Гилбърт съвсем естествено е взел със себе си изключителни музиканти. Thomas Lang на барабаните. Един от най-разпознаваемите барабанисти, които съм чувал, свирил с имена като Falco, Peter Gabriel, Asia, Gianna Nannini, Robbie Williams, Bonnie Tyler, George Michael, Tina Turner Тина Търнър и редица други. През 2010 за малко да стане част от Dream Theater след напускането на Mike Portnoy, но бе изпреварен от Mike Mangini (резонно, трябва да кажа). Басист Kelly LeMieux, тоталната противоположност като вид и поведение на Гилбърт, но не и като изпълнение. Петструнен бас и свирепо свирене. Клавирите бяха поети от жената на Пол Amy Gilbert (прелестно създание от азиатската раса). Истинско кеф беше да се наблюдава музикалната химия между тях, която прерастваше в нещо повече, докато си разменяха музикални фрази, погледи, усмивки. За музикантите от групата си Пол казва: "Това е същата банда, с която записахме песните за най-новия ми албум ["Vibrato"- б.р]. Получи се страхотна химия между нас в студиото, но още по-вълнуващо ще е да ни чуете на живо! Всички музиканти от бандата са на световно ниво, а и вокалните хармонии звучат прекрасно". Така си беше, звучаха чудесно всички, а относно вокалните хармонии, бих казал, че е добре, че Пол не пее във всички песни и че нерядко е подкрепян от жена си. Не му е там силата просто.

Концертът, на който бяха представени и няколко пиеси от "Vibrato", продължи близо два часа и половина. Клубът бе пълен, настроението на - ниво, а може би най-приятната и купонджийска част от вечерта бе моментът когато музикантите размениха инструментите си. Пол седна зад барабаните и се справи повече от прилично, Томас пое баса и свиреше на него по същия мощен начин, както и на ударните, Кели взе китарата и куфя като луд, а Ейми влезе в ролята на певица.

Като цяло един повече от успешен концерт – добър звук, адекватна публика, добро изпълнение, много енергия, удоволствието на музикантите от свиренето, което неминуемо се предава и на аудиторията, харизматичен лидер със страхотно чувство за хумор и разбира се – много класна музика. Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерия".