Три дни преди убийството на Джон Ленън (John Lennon) на 8 декември 1980 година редакторът от Rolling Stone Джонатан Кот прекарва девет часа с него, като разговарят за материал за бъдеща корица на списанието.
Пълният текст на интервюто, който може да бъде открит в новия брой на списанието у нас (на пазара от 14 декември), никога не е публикуван досега. Избрани откъси от него се появяват в специалния брой, с който американското издание на Rolling Stone почита Ленън в месеца след смъртта му (януари 1981). Кот така и не сваля на хартия целия запис от интервюто. Тридесет години лентите с него остават в архива.
“По-рано тази година разчиствах и търсех едни папки в дебрите на килера си, когато се натъкнах на две касети с надпис “Джон Ленън, 5 декември 1980” – разказва Кот. "Не бях ги слушал от 30 години и когато ги пуснах, този абсолютно жив, ободряващ глас се понесе, магически запечатан на магнитната лента.”
Интервюто с Джон – последното печатно интервю на музиканта – най-накрая излиза черно на бяло (от петък в Щатите, от следващата седмица – и в България) като централна тема в Rolling Stone, с която списанието почита 30-а годишнина от смъртта му. В безкрайно откровения разговор Ленън напада феновете и критиците, които са го хулили по време на петгодишната пауза, в която скъсва с музиката. “Хората искат мъртви герои като Сид Вишъс и Джеймс Дийн" – казва Ленън. – "Е, ама аз не искам да съм шибаният им мъртъв герой… така че забрави ги.”
Той говори и за плановете си евентуално да започне и ново турне. "Може и да го направим", казва Джон. "Но няма да има димки, никакво червило, никакви мигащи светлини. Трябва просто да е уютно. Може и да се посмеем малко. Ние сме преродени рокаджии и започваме наново… Има време, нали? Достатъчно време.”
Йоко Оно също участва в броя с невероятно дълбоко и лично есе за последните си дни с Ленън. "Точно преди да тръгнем от студиото (минути преди смъртта си), той ме погледна", пише Оно. "Аз също го погледнах. В очите му имаше дълбочина като на човек, който се готви да каже нещо много важно.
"Какво?" – попитах. Никога няма да забравя как с дълбок, нежен глас, сякаш за да издълбае думите си в съзнанието ми, той изрече най-прекрасните неща. Аз засрамено погледнах встрани", доверява тя.
Коментари