"Както виждате, вече всички свирим заедно".
Ambient Folklore и Der Dudelgeist вече имат общ албум - "Carmina Veris" ("Пролетни песни"). Той бе представен в Първо студио на БНР, където този февруари подгряваха Йозеф Ван Висем. Ако името на диска ти напомня за "Carmina Burana", то знай, че някои от нещата в него ("Floret Silva", "O Fortuna") са взети от същия този средновековен сборник с поеми, от който е черпил и Карл Орф. Редом с тях откриваме препратки към всеобщата европейска история: от мотиви по славянски хора и митове в "Kopanitsa" и "Krali Marko’s Wedding", влашкия дух на "Wallachian Mood", през "Tarantella", "Tourdion" и "An Dro" (италиански, бургундски и бретански средновековни танци), та до "Madre De Deus" и "Non é gran cousa", почерпени от песнопойката на кастилския крал Алфонс Х Мъдри – "Cantigas De Santa Maria".
Обикновено ембиънт ще рече нещо, което допълва фона на някаква история. Това тук обаче е и музиката, и фонът, и историята. Звукът е плътен, акустиката на соц. залата - прекрасна. Евгени Чакалов вади италианска гайда, Калин Йорданов вади дафа, а ти се пренасяш някъде много далеч във времето и пространството. Тъничкото дайре на Татяна Йосифова стои като перлено. Всички музиканти са сякаш добили плът призраци, натрупали в себе си като седеф пласт след пласт сенки на отминали хора и времена, докато не станат видими и за другите.
После в някой момент: нежна мелодия на контракитарата на Петър Делчев и лъскавата флейта на Евгени Чакалов. Песента е "Saudades" – дума без точен аналог, нещо като "скърби" или "меланхолии". Гласът на Татяна, прощавай за клишето, се лее като планински поток пролетно време. Юлия Узунова потупва глокеншпила, а Калин Йорданов допълва атмосферата със звънчета. Не разбирам текста, но ясно си представям как преди няколко века феите са изчезнали в братоубийствена война сред някоя гъста гора и всеки удар по глокеншпила е крилато телце, паднало върху някой влажен лист. Красиво. Тъжно. И добре, че песните са така разнолики.
Публиката е организирана в читалищен строй: кротко на столчетата, но без елемента на скука. Всевъзможни коси, всевъзможни хора. В нишите са се гушнали влюбени, някой току ще посегне към ръката на другарчето, фотографи стъпват леко като призраци. Към средата на концерта вече всички са се отпуснали, Таня Йосифова започва да се усмихва широко и заразително. Споменах ли, че е боса под дългата до земята сива рокля?
Подивяват леко, вадят разнообразни ударни инструменти, вълнението е сякаш изпращаме рицарите на поход, минус миризмата на коне. Отново се редува с меланхолия, която се оказва само началото на бясната Тарантела.
"Налага се малко да си настроим инструментите, виждате, че всички сме развълнувани".
"Завършват с "Amor", което закрива и албума и разказва за жена, решила сама да преследва любовта. Но тъй като това откровено не е достатъчно, правят и бис с "известната... през средните векове" сефарадска балада "La Rosa Enflorese". Където има amor, там дебне и dolor, това е положението.
Част от същите музиканти ще влязат отново в Първо студио на 19 октомври, този път за представяне на новия албум на Kayno Yesno Slonce.
Más presto, че нямаме търпение.
Снимки на Серж Сетиян - в секцията "Галерия".
Коментари