Попитайте който и да е музикант, работил в студио, кой е бил най-трудно записаният инструмент и той почти сигурно ще ви каже - барабаните.
Това, разбира се, не е никак случайно. Тук става дума за цял комплект, състоящ се обикновено от осем или повече различни по сила и тембър ударни инструменти. Проблемът идва от това, че при стандартната студийна практика всеки барабан, чинел или друг вид перкусия се озвучава с отделен микрофон, след което се обработва от така наречените динамични процесори и чак после се записва индивидуално на многопистовия магнитофон или пък - в по-ново време, в програмата на компютъра. Страхотен ценител на целия този творчески сюжет - сюжет, не занаятчийски процес, спестен обаче и съкратен от всеотдайната му муза, е Джеймисън Рос.
Aмериканският барабанист, композитор и вокалист изнесе своя първи концерт у нас в Sofia Live Club на 12 февруари. Изявата бе част от европейското турне, свързано с албума му "Jamison". Артистът пристигна по покана на "София Мюзик Ентърпрайсис", част от програмата на популярната меломанска поредица Music Jam.
Гостът представи стилно своя превъзходен дебют, неслучайно номиниран за "Грами" в категорията Най-добър вокален джаз албум. Ако определим Рос просто като джазмен, няма да сме точни, тъй като тъмнокожият симпатяга владее всички стилове, вижда ги и ги е прекроил през призмата на барабанните кожи, помислил ги е и ги е спрегнал и впрегнал в персоналните си композиторски очила, при това - в обкръжението на безупречен бенд, съставен от Рик Лолар - китара, Коркоран Холт - бас, Крис Патишал - пиано, Дейв Стюърт - сакс (да не се бърка с половинката на Ани Ленъкс в Юритмикс - б.р.), Кори Ървин - орган и Алфонсо Хорн - тромпет.
"Jamisson" не звучи като нафукана творба на лидер-барабанист и капризен аранжор. Изпълненията са изградени върху установена основна линия на ударните и оттук най-вероятно се е родила цялостната пиеса с басови фигури, хармонични структури и сола на отделните инструменти - в този случай с предимно обърнати акценти в пост-боп атмосфера, редувайки по невероятен начин слаби и силни времена и паузи с електро и акустичен саунд, и откроявайки композициите "Bye Bye Blues Part 1", "Martha's Prize", "Deep Down In Florida" и "Set Us Free".
Стилът на госта - еликсир от блус, соул, фънк, джаз и госпъл - при това в рядко срещана и ултрапрецизна дозировка, бе възторжено посрещнат от отзивчивата българска публика, която очевидно се съгласи с критиката, реагирала по адрес на Рос със суперлативи като "най-горещото ново име в джаза".
Концерт, който дълго ще се помни.
Снимки на Марчела Иванова - в секцията "Галерия".
Коментари