Първият път на Григорий Лепс в България

След като в края на миналата година почитателите на Григорий Лепс, руската звезда с грузински корени, не успяха да го видят поради отмяна на концерта, нов организатор - DeGris, пое първата визита на госта у нас в свои ръце.

Така, вече нямаше никакви проблеми в "Арена Армеец" на 18 април. Малко преди обявения начален час столичната зала беше прилично пълна и се усещаше радостно нетърпение. Едва ли имаше и един човек, попаднал там по случайност - за всяка песен, и от класиките, и от новия албум, в арената пеещи и танцуващи хора. Жанровото многообразие в репертоара на Лепс, въртящо се около естрада, рок и поп, както и типичния енергичен ритъм на повечето му парчета, създадоха само един проблем - къде да се развихрят танцуващите, защото наистина понякога е трудно да устоиш. Особено пък ако си голям фен.

Обявеният за 20.00 ч. концерт започна почти навреме, Григорий Лепс просто изскочи на сцената и без никакви поздрави, привети и словоизлияния директно запя откриващата "Стаканы". Песента от предпоследния му албум "Гангстер №1" (2014) е кавър на композицията на група Аквариум от експерименталния албум "Беспечный русский бродяга" (2006), построена върху мелодията на стара ирландска песен. Като почитател на келтските ритми Борис Гребенщиков се възползва от подходящата музика, която идеално пасва на написания текст (заради който пък беше обвинен в подстрекаване към пиянство), но версията на Лепс е засилена в регистъра на кънтрито. Разбира се, тесните връзки между ирландската музика и американското кънтри не позволяват да се сложи черта и да се лепне точен етикет на жанра на кавъра. Подкрепен с анимирания клип, излъчван на видеостената, той хвърли публиката право в дълбокото, както се казва.

За съжаление видеостената не беше използвана да покаже по-отблизо музикантите, а единствено като естетическа визуална добавка към парчетата. Друг дребен недостатък на "оформлението" беше странното осветление, което не успяваше - а и не изглеждаше да се стреми, да намери Лепс по сцената. А той прекара повечето време почти на ръба ѝ. Може би в опит да бъде възможно най-близо до публиката, чиито първи редове бяха отделени на твърде голямо разстояние.

В началото от звука в залата имаше какво да се желае, по някое време се оправи и текстовете на песните се чуваха без проблем, както и китарите, които бяха в ръцете на истински майстори - в това се убедихме по време на минутите, отделени за сола, когато прекрасно и традиционно се изяви и барабанистът.

Гласът на Григорий Лепс обаче беше без забележки. Характерният тембър, разходката нагоре-надолу по октави, без да се пести, увличаха залата, докато парчетата преливаха едно в друго, все така без никаква друга комуникация с публиката, но тя продължаваше да е ангажирана и доволна. "Стакан" преля в "Брат-Никотин", също оригинална композиция на Аквариум, влязла в "Гангстер №1" като колаборация с нашумелия хип-хоп изпънител Тимати.

"Самолеты, поезда или машины" беше и първото парче от новия, тринадесети студиен албум на Лепс "ТыЧегоТакойСерьёзный" (2017), след което се заредиха, точно както са подредени и в диска, "Время", "Без тебя" и "Один фиг". До края на концерта от него чухме още "Что ж ты натворила", "Терминатор" и "Аминь".

Друг вид кавър, познат у нас като технология преди години, беше "Небо" - песента на Coldplay "Yellow" с руски текст. Докато в проекта "В центре Земли" (2006) тя е вписана с реалните автори на музиката си, интересен е случаят с "Ну и что" от "Спасибо, люди..." (2000), която публиката посрещна много бурно. За това заслугата може би донякъде е на огромното сходство с основния мотив от началото на "Show Must Go On", мегахита на Queen.

Своеобразната втора част на концерта, освен с леко променен тоалет (бялата риза бе заменената с черна), се характеризираше предимно с присъствието на по-стари парчета, големите хитове, някои събрани в китка ("Вьюга", "Водопад", "Крыса", "До станции зима"...). Публиката получи над два часа разходка из творчеството на Григорий Лепс и възможност да попее любимите си парчета. След края хората се разотиваха с възторжени коментари и усещане като след рок шоу, въпреки седящите места.

Предвид всичко това, първият концерт на Лепс в България не може да се определи по друг начин, освен като много успешен.