Първият път на Сара Брайтман в София: par excellence

Ако за Андреа Бочели може да се каже, че е безспорният Крал на кросоувъра, то Сара Брайтман не само е Кралицата, но е смятана от мнозина и за основателката на този жанр, решим ли така да наречем преплитането на поп и класическа музика.

В рамките на няколко месеца имахме възможността и удоволствието да чуем и двамата в София. Което потвърди и представата ми за различната им известност по родните ширини. На 12 ноември зала "Арена Армеец" не се пукаше по шевовете, но все пак бе приятно пълна с любители на популярната класика, мюзикъла и сопраното на Сара. Малко след 20.00 часа оркестърът на БНР под диригентството на Пол Бейтман засвири "Gothica", а когато тя преля във "Fleurs du mal", на сцената под бурни аплодисменти пристъпи певицата в яркочервена рокля и запя песента от деветия си албум "Symphony", от който до края на вечерта чухме още едноименното парче и "Canto della Terra", в оригинал дует с Андреа Бочели.

Концертът, продължил около два часа с антракт от двайсетина минути, бе пример за талант, споен с професионализъм пар екселанс. По-статичната визия (разбираемо с цял оркестър на сцената) създаваше атмосфера на класически концерт, допълвана от дългите рокли на Сара, които тя сменяше на всеки две-три изпълнения. Поп елементът пък се подсилваше от голямата видеостена с интригуващи изображения и от светлинните ефекти.

Запалените почитатели на Куин и Фреди Мъркюри споделят непоклатимото убеждение, че никой не може и не бива да пее песните на покойния титан. Факт е обаче, че женските гласове се справят чудесно с песни на мъже изпълнители (обратното се случва доста по-рядко) и кавърът на "Who Wants Тo Live Forever" зарадва публиката. "Hijo de la Luna" и "La Luna" бяха другите два големи хита на певицата, преди да прозвучат последните две парчета от първата част. А именно "Canto della Terra", представена в дует с Еркан Аки, швейцарски тенор от турски произход с успешна кариера в кросоувъра; и финалът, вдигнал летвата с "Nessun dorma", прочутата тенорова ария от Турандот. Оказва се, че и изпълнена от сопрано пак е въздействаща, което се дължи най-вече на музиката на Пучини – лично на мен ми липсват по-ниските тонове, създаващи особената плътност и богатство на изпълнението. На внимателно слушащите или добре познаващи арията вероятно е направила добро впечатление леката промяна в текста, където обръщението "принцесо" бе заменено с "принце". Красотата, казват, е в детайлите.

След почивката един от бисерите на втората част беше "Harem" от едноименния осми албум на певицата, адаптация на португалската фадо класика "Canção do Mar", изпята за пръв път от Амалия Родригеш и популяризирана от Дулсе Понтеш. "Scarborough Fair", лиричната традиционна английска песен, позната от версиите на Бърт Йенш и Саймън и Гарфънкъл, пък бе моят личен фаворит. Той обаче малко бе изместен от тази позиция от "The Phantom Оf Тhe Opera". Песента от прочутия едноименен мюзикъл на Андрю Лойд Уебър бе в дует отново с Еркан Аки. Не бива да се пропуска фактът, че Сара Брайтман е първата (не мисля, че е удачно да се каже "оригиналната") изпълнителка на ролята на Катрин в мюзикъла, който държи първенството за най-дълъг живот на Бродуей с над 10 000 представления. В партньорство с Майкъл Крауфорд през 80-те години на миналия век Сара пее в мюзикъла на тогавашния си съпруг Уебър и на Уест Енд, и на Бродуей. Ефектът да я видиш в култовия дует на сцената на няколко метра от теб е като от машина на времето. Да не говорим и че изпълнението бе повече от блестящо и заслужено вдигна публиката на крака.

Разбира се, невъзможно е да се пропусне "Time Тo Say Goodbye", сложила точката на вечерта. Тя обаче се превърна в многоточие с биса "A Question Оf Honour", илюстриран с кадри от космическата надпревара между СССР и САЩ, сред които полетът на Гагарин в космоса и стъпването на Луната. Публиката върна певицата за още един бис – вълнуващата "Dust In The Wind" на Kansas.

Прекрасен глас. Прекрасна форма. Прекрасен концерт.