Ретро меланхолия

"Ретро меланхолия", най-новият албум на именития музикант Николай Иванов ОМ, ще прозвучи в "Картини от една изложба", и ето как въвежда в неговата предистория авторът:

"От ранно детство бях възпитаван в слушане, традиция и пиетет към класическата музика, оперетата (където баща ми дирижираше) и сериозния джаз от класиците. Така наречената музика на градския фолклор, клезмер или "urban folk" бях подочул от разни места, посетени с дядовците ми, фрагментарно и малко. Много години по-късно започнах да я опознавам първо от "вметванията" в творбите на съвременните автори и най-вече композитори от съвременния джаз, а впоследствие конкретно, стъпка по стъпка, от гледна точка на работата ми за определени филми. Установих с времето, че самият "градски фолклор" е многолика синтетична музика, търсех архивни плочи и записи, общувах, дискутирах и учех по темата от музиковеди, познаващи материята. Но нещото, което ме пленяваше и караше съществото ми да потръпва, беше емоционалността на това, което бих нарекъл "живият живот", който струеше и се изливаше от тези не толкова отдавна сътворени инструментални и песенни творби. Разбира се, при работата за филми композиторът е длъжен да подкрепи визията и да спазва точно указанията на режисьора. Това ме въвлече в композирането на форми като валс, танго, клезмер стилистика и същевременно аз постоянно поставях всичко това в по-нов концептуален контекст, смесвайки го с нови стилове и саунди, тембри и инструменти.

Същевременно  осмислянето на всичко това в концепция за албум дойде от работата по реставрацията на стари сгради и сблъсъка ми с енергийните пластове на отминали времена, истории, съдби. Всеки детайл разказваше и пазеше какви ли не тайни. Както казват мистиците, всички тези места бяха попили гласовете на тези, които ги бяха построили, обитавали. Всички те говореха със собствен глас в многоликото проявление на Живота. Вглеждането в Миналото и попиването на енергията на всички тези патинирани от Времето сгради, почти изчезнали образи, красиви някога скулптури, орнаменти, пластики, навяваше винаги носталгична меланхолия по нещо Красиво и невъзвратимо отиващо си. Исках цялата музикална тъкан да носи тази емоция и дух, като същевременно да бъде обогатена с многопластова тембралност, нещо като олющените безброй пластове по каменните глави от фронтоните".

А ето каква е концепцията на албума "Ретро меланхолия":

Идеята да обединя определени композиции от различни периоди в този албум узряваше бавно и беше целенасочено инспирирана от две много важни за мен творчески пътеки – работата ми за филми и работата ми по възстановяване на стари сгради. Работата ми за филми започна през 1993 година след поканата на Костадин Бонев за музика към неговите "Български светии", а работата по реставриране на сгради започна при студентството ми в Художествената академия покрай покойния реставратор Цоко Раковски, а много по-късно "случайно" се разви в много сериозен и трудоемък работен процес, в който навлязох някак неусетно и неосъзнато, докато сега, след години труд в тази посока, съм безкрайно удовлетворен от факта, че подготовката ми по стенопис се отклони и разви в това русло. Така вглеждането в миналото беше от тези два аспекта, защото огромната ми ангажираност по документалните филми изискваше работа за съответните минали епохи, познаване най-вече на музиката на градския фолклор, и традиции от края на ХIX и началото на XX век., а сградите, по които работех, бяха построени в същите години и носеха подобна стилистика. Миналото от архивните кадри и невероятните истории за емигрантски писма от далечна Америка, за живота на църковния композитор Петър Динев, за Константин Величков, Добри Чинтулов, военните разкази на Йордан Йовков, лечителят Петър Димков, поета Никола Вапцаров, спасяването на еврейските деца по Дунава, островът Сулина и историята му като "Европолис", свещени места, легенди, планини, все теми, които паралелно се сътворяваха с благоговейното ми докосване до енергията на "Къщата на Димитър Яблански", банката на "Московска" 17, домът на Димитър Моллов, "Къщата на Каназиреви" и бившето (срещу нея) "Доходно здание на Барух Мушолам", къщата на тютюневия търговец на Джумаята – Константин Кутоглу, гарата в Пловдив, невероятната сграда на бившето музикално училище в Русе, къщата на бохема Ганчо Сокеров на ул."Александровска" и още, и още...

Всичко това чертаеше образа на една епоха, далечна и много близка, по същността си много българска и същевременно с европейска принадлежност. Искаше ми се изкристализиралата образност в музика да е въздействаща и сега с днешна дата!", завършва Николай Иванов ОМ.

Сред участниците в този мащабен проект, чийто записи са направени в София, Берлин и Будапеща, се открояват тромпетистът Михаил Йосифов, мултиинструменталистът Ивайло Вакъвлиев, Валентин Геров на виола, цигуларят Венци Такев и виолончелистката Кремена Христова.
 
Сергей Шишов ще представи "Ретро меланхолия" в предаването за концептуални албуми "Картини от една изложба®" по програма "Хоризонт" на БНР в събота, 31 октомври, след новините от 21.00 ч., и това ще бъде неговата премиера в навечерието на Деня на народните будители.