Ричард Клайдерман е толкова известен, че няма никакъв смисъл да започвам издалеко със закачливи разсъждения как може такова име да е на французин.
След четири концерта в България той се връща за пети - по случай 20-годишнината от създаването на първото и единствено в България радио за класическа музика – Класик FM радио. Зала 1 на НДК е разпродадена, има и правостоящи – тогава кой ли не знае, че истинското си име Филип Паже заменя с това, с което става световна звезда, за да си подсигури международна кариера без колебания в произношението на Pagès. Не се наемам да кажа дали е най-известният френски музикант.
Но едва ли има някой, който да не знае името му. Независимо дали се разтапяме под звуците от неговото пиано, или сумтим колко захаросано-лигав е създаденият от него романтичен стил, "Клайдерман" извиква мигновено в представите русокосия му младежки лик и мелодията на до болка познатата, но все така любима "Балада за Аделина".
Рано загърбил класиката, въпреки данните си за виртуоз, Ричард Клайдерман има рекорд на Гинес за най-успял пианист в света. И това се дължи не само на популярните аранжименти и отличната му техника, но и на концертите, по време на които забавлява публиката си не само като музикант, но и като шоумен.
Не помня кога за пръв път чух "Балада за Аделина", но помня как, отивайки на уроци по пиано и изчаквайки по-големите какички да приключат, слушах как свирят "Баладата" и се чудех ще мога ли някога и аз така. После към композициите, по които въздишах с копнеж да се науча и аз, се добави "A comme Amour" (Пол дьо Сеневил и Оливие Тусен отново, дами и господа). И досега, въпреки че вече мога да свиря що-годе прилично и двете, "Л като любов", ако трябва да преведем заглавието, продължава да ми е любима. Чух я като второ парче във вечерта на 15 декември, след като със забележителна точност спрямо началния час Ричард Клайдерман започна петия си концерт у нас. Като мост между нея и "Баладата" бе друга композиция на Пол дьо Сеневил – "Eleana".
С оркестъра на Класик FM радио и с допълнителни инструменти на запис, пианистът редеше прочути мелодии в характерни аранжименти до кулминацията с "Root Beer Rag" на Били Джоъл и звънчето върху рояла, което успяваше да удари за акцент на фразите. След това изпълнение Клайдерман започна да подарява след всяка композиция партитурата на някой от публиката и не след дълго на всеки финал пред сцената се строяваха желаещи. Една малка госпожица пък не искаше партитура и след като Ричард се опита да й угоди с какво ли не, за забавление на цялата публика, най-накрая тя се върна на мястото си доволна с цвете от букета, подарен по-рано на музиканта.
Последва един от пиковете на концерта - "китка", казано по нашенски, или "медли", малко по-префърцунено, с най-големите хитове на АББА – "Dancing Queen", "Voulez-vous", "Super Trouper", "Gimme! Gimme! Gimme!"... Оттам до паузата, обявена от Ричард Клайдерман с характерно чувство за хумор, звучаха хит след хит – тема от саундтрака към "Списъкът на Шиндлер", от "Адажио" от балета "Спартак" на Арам Хачатурян, тема от балета "Ромео и Жулиета" от Прокофиев, "September" на Earth, Wind Аnd Fire, "You Raise Me Up" на Secret Garden.
Втората част, въпреки че бе по-кратка като времетраене, не отстъпваше като заряд на първата. Теми от "Титаник", мелодии от два разтърсващи мюзикъла – "I Had А Dream" от "Клетниците" и "America" от "Уестсайдска история" и накрая още едно медли в почит на Стиви Уондър.
Въпреки разнообразната програма, публиката не остави Ричард Клайдерман да си тръгне без бис – и така чухме аражимент на арията "Nessun Dorma" от операта "Турандот" на Пучини. Доловихме и няколко думи на български, благодарности и желание да се завърне отново и отново, и отново тук. Сигурна съм, че това ще стане и залата отново ще е пълна, въпреки че човекът зад рояла вече не е русокосия младеж от познатите обложки на албуми.
Но пък е все така харизматичнят, виртуозен и чаровен посланик на пианото.
Снимка: Петя Митрева
Коментари