Петък вечер, време за почивка.
Почивка от скуката и рутината, почивка от цинизма. Време за мечти, за кино, за култура, а може би и за всичко това едновременно.
Около НДК се формира сериозно стълпотворение и това не е случайно: под шапката на Европейския музикален фестивал, организиран от Класик FM и "Кантус Фирмус" (Cantus Firmus), на 5 април ни посети вероятно най-популярният пианист в световен мащаб – Ричард Клайдерман (Richard Clayderman). Зала 1 е пълна, а в оркестрината са се събрали най-големите ентусиасти да видят майстора отблизо.
Клайдерман (или Филип Паже, името, с което е роден, но почти не е известен), се появява малко след обявения начален час – колкото да даде възможност на огромното множество да се разпредели по местата. Поздравява ни на... франглийски. Но и на български. Вече е тук за четвърти път, макар че с неговия акцент "fourth" звучи по-скоро като "first". Хубаво е, когато всяка следваща среща е вълнуваща като първата.
Освен музикант, Клайдерман е до голяма степен и шоумен. Преминава от един език на друг с невероятна скорост, поздравява част от публиката дори и на японски, макар и от листче. Изобщо, доста често прибягва до листчета и консултации, но го прави толкова мило, че започвам да се чудя дали неведението му не е част от сценария.
Когато обаче седне и засвири, комедията се изпарява и той просто потъва в музиката, повличайки всички със себе си. Пръстите му се движат с несравнима лекота, а под тях познати мелодии преливат една в друга, в невъобразими комбинации. Класически, популярни, филмови, както и собствените пиеси на Клайдерман буквално се леят. През "Ballade pour Adeline", саундтракови мотиви на фона на кадри от Париж, ирландски моменти на "You Raise Me Up" до Бетовен и всички онези класически произведения, които повечето от нас "не знаем, че знаем". "Монтеки и Капулети" на Прокофиев е толкова зловеща и брутална, че се сепвам: чакай, акцентът не беше ли на романтика!? А... да. Ромео и Жулиета. Любовта боли.
Страхотният оркестър на Класик FM е красиво разположен около пианиста, а още по-красиво звучи. Хармонията е удивителна. Магията не изчезва дори когато Клайдерман се оттегля за малко, оставяйки сцената на перкусиониста Даниел Чамполини, който за няколко минути изпълва залата с мистични звуци. Малко по-късно се намесва и с барабанно соло.
След кратка почивка успяваме да се насладим и на актьоркия талант на Клайдерман, който разиграва кратък етюд с муха, която се оказва...плюшена. Кончината й е отбелязана с кратък погребален марш.
Специален акцент е отделен на Адажиото от "Спартак" на Хачатурян, както и на трибют медлито по Стиви Уондър, към когото Клайдерман сподели, че храни силно уважение. Друго медли припомня "Уестсайдска история", по-мажорните моменти от което кара публиката да пляска в такт. Повечето от тези изпълнения могат да се чуят в последния албум на "принца на романса", уместно кръстен "Romantique". Музика от него откровено преобладаваше, но не и за сметка на най-любимите и добре познати мелодии, като темата от Love Story ("льов стори“), моменти от "Този див, див Запад", "Don’t Cry For Me, Argentina" и дори малко Рики Мартин.
Последните потпури сменят мелодиите с такава скорост, че ни оставят почти без дъх. Изключение вероятно прави един човек, който толкова силно се развълнува на "Con te partiro", че запя заедно с оркестъра – и то много добре, трябва да се отбележи.
След като показа с жестове, че е време за сън, получи букети и благодарности, раздаде нотите си на почитатели, изсвири зашеметяващо медли от всевъзможни и уж несъчетаеми мелодии в бис, поздрави оркестъра... и всичко това не задължително в този ред, Клайдерман се прибра.
Доволен, надявам се, след като успя да изкара стотици души от сивотата на всекидневието и да събуди в тях много любов: към музиката, към света и по принцип.
Снимки - в секцията "Галерия".
Коментари