Безкрайно недостатъчно е да възприемаме Тангра като една от най-значителните рок групи в историята на българската музика.
Защото Тангра са Мисия, Култ и Носталгия, а събирането им за нова дейност през 2016 за България е равносилно на събиране на Led Zeppelin, Pink Floyd или дори хипотетично The Beatles за световната сцена.
Тази група е толкова значителна, че трябва да се смята за забележителност, а тези, които я видят наредена на сцена (дори без да свири и пее), да са щастливци, зърнали едно от чудесата на България.
Това беше моята втора коледна нощ в компанията на група Тангра. Първата остана 32 години назад във времето. Пожелавам им след още едни 32 години да потретим, ако е възможно. Честно да ви кажа, не вярвах, че Sofia Live Club ще се напълни навръх Коледа и то при цена на билет с каквато преди няколко години гледахме White Snake и Def Leppard накуп. Още едно категорично потвърждение за понятието легенда!
Бащите на българския ню уейв са не просто преродена формация, а подарък за цяло едно поколение, формирало се чрез тяхното вдъхновение. Най-изненадващо за мен, толкова години по-късно, единствен "бащата" Косьо Марков е запазил на 100% цялата идеология на новата вълна в себе си. Благата му благородническа поза и фини движения с баса напомнят приятно за Джон Тейлър от Duran Duran.
От друга страна "стиловият мотор" Дани Ганчев на тези сериозни години е повече Джони Ротън от Sex Pistols, отколкото някогашния Том Бейли от Thompson Twins. Всъщност Дани в момента е един щастлив белгийски пенсионер, дошъл да се забавлява за пореден път в България, както го е правел многократно в изключително цветния си живот.
Най-фрапираща обаче е трансформацията на Стенли през годините. През 2016-та фронтменът на Тангра е пълна противоположност на вокалиста с ледено лице и обрани движения от средата на 80-те. Днес Стенли е стихия с огромна усмивка, която буквално раздава сърцето си на всеки един пред сцената. Обикновено рок звездите стават все по-кротки с напредването на годините. При Стенли всичко върви точно в обратен ред.
Новите попълнения Иво Чалъков – китари и Стефан Попов – ударни, безспорно са си Тангра отвсякъде. По-подходящи заместници на Валери и Емо здраве му кажи. На практика Gravity Co. си бяха основно ню уейв група, а думата "алтърнатив" беше вкарана в световно обръщение от еволюционна гледна точка.
Минути преди концерта, в гримьорната питам Стенли колко ще продължи сета тази вечер. Изненадва ме с цели 16 броя песни. И докато ги смятам наум, Стенли добавя: "Ще пея и моята "Обсебен" в нов аранжимент, само с Дани!". Така сметката ми излиза!
Само с 40 минути закъснение (Sofia Live Club, задобрявате!), "На Коледа с Тангра" стартира вълнуващо и опознавателно с "На тридесет и пет". Веднага след това включваме на режим "турбо" с "Делник", връщаме се към Тангра 1 с "Богатство" и коледното парти между музиканти и публика вече е осъществено максимално.
Гледам, слушам и си мисля. Всъщност Дани Ганчев е донесъл стилово от Словения в Тангра 2 преди 30 и кусур години най-много от магията на покойния австриец Falco. Други "подправки" в този епохален албум ("Тангра 2" 1986) почти не се усещат. Били са месеци на моментна музикална гениалност и чудовищни текстове на Сашо Петров.
Редят се "Циркът", "Закъсняла любов", "Така стоят нещата", "Неделя", "Есен" и чочовата "Нашият град". А Коледата става все по-весела и по-весела. Иво Чалъков разцепва на китарата. Защото Тангра има едни от най-запомнящите се и елегантни китарни сола в родната музика! На практика те са си един отделен припев, хитов наравно с основния.
В средата на концерта Стенли пее слоу-версия на "Обсебен" само с Дани и неговите клавиши на сцената. Както бях предупреден преди това. Sofia Live Club също пее сериозно, а Жоро Пентаграма снима телефонно видео, правейки балончета с дъвка, седнал на пода в клуба. Цари тематична идилия.
Кога мина половин концерт, изобщо не ти е ясно. За втората му част са оставени само топхитове. "Черно-бяла снимка" винаги е била мой персонален фаворит. Онези "рипсени чорапи" ми се мотаят в мозъка цели 32 години. И не само те! "Лилавото обръснато лице" от "Делник" също. И още стотици послания от феномена Тангра.
Колко ли трябва да си надскочил времето си в една соц.-държава, за да създадеш такива брилянтни песни? Положителните вибрации се вдигат от всяка следваща нота и строфа. "До последен дъх", "Оловният войник", "Бъди какъвто си" ... няма прошка във възходящата сетлиста. Станислав Сланев - Стенли се радва като дете. Може и да се е просълзил леко под очилата. Аз лично никога не съм го виждал толкова емоционален.
И концертът взе, че свърши! Поне за един първи поклон. На всеки е ясно и без викове "още", че без "Жулиета" няма как да се случи коледното Тангра Чудо. Няма нужда музикантите да слизат и от сцената. Ще е излишно губене на тръпката. С тази песен-емблема Стенли поздравява фенката Анжела, дошла за този концерт от Австрия и донесла един от онези антикварни култови плакати на младежите от Тангра 2 в средата на 80-те.
За най-най-финал, публика и изпълнители си "вземат сбогом с онази любов, без която никак не могат". Някак лесно е когато си създал вечни песни с послание за всяка една житейска ситуация. А ние, феновете, сме едни пълни щастливци и винаги с доволство можем да заявяваме, че сме живели във времената на група Тангра.
Любовта, без която не можем!
Снимка: Тонина Манфреди
Коментари