Selah Sue в София: Естествена, танцуваща, пееща

Сещам се за три важни неща, които трябва да знаете за Села Сю (Selah Sue) - в обратен ред на значимост.

Всъщност, произнася се Села Су (и не, това не е истинското ѝ име). Второ, тя не се стреми към концерти на препълнени стадиони и се чувства идеално в клубове и малки зали (но е от ранга на световни величия). И трето, колкото е страхотна в записите си, два пъти е по-страхотна на живо. Три пъти. Четири пъти. Не знам всъщност, не съм и опитвала да го измервам. Знам обаче, че желаещите да я гледат и слушат в София бяха толкова много, че концертът се премести от НДК в зала "Универсиада". И че самата Села Су беше изненадана от посещаемостта и прекрасната реакция на публиката.

Трябва да се отдаде дължимото и на летния дъжд, който се изсипа, за да разведри и разхлади вечерта в четвъртък, защото "Универсиада" е прочута със задуха си, а и на Ramsey Hercules - за пореден път безупречен в микса на фънк, соул и дъб, плюс саксофонни партии. Може да беше задушно в пълната зала, но вентилаторът пред микрофона на белгийската певица сякаш разпръсваше не въздух, а реки от настроение във всички посоки. Имам чувството, че на този концерт не бе дошъл нито един случаен човек (дори официално облечените господа от белгийското посолство) и всеки беше тук да се забавлява, да размие границите на собствения си малък свят със световете на съмишленици, обединени от магията на палавата фея на сцената; да се потопи в морето от прекрасна музика, която разтуптява сърцето и не оставя краката да стоят на едно място.

Накратко – Села Су дойде и покори София, отвя ни като ураганния вятър, напои ни като поройния дъжд, напълни душите ни с огън и жар, зареди батериите ни за дни напред. Естествена, танцуваща, пееща. Свиреща на кухарка, разказваща истории с песните си, закачлива. Шегички летят между музикантите на сцената - Joachim Saerens зад клавира, Jordi Geuens на барабаните, Erik Rademakers на баса и Yannick Werther (китара и беквокали). Песни от първия едноименен албум, композиции от съвсем наскоро излезлия "Reason", които опитва да представи, но публиката реве възторжено, защото вече ги знае наизуст и пее с нея. "This World", "Reason", "Fyah Fyah", "Time", "I Won't Go For More", "Crazy Vibes", "Grazy Sufferin' Style", "Raggamuffin" са само част от парчетата, които чуваме и които звучат уж същите като от дисковете, но и съвсем различни, изстреляни нагоре, нагоре, натъпкани с енергия. Парчета за вдигнати нагоре ръце, подскачане, пеене, танци в публиката. Час и половина отлитат, докато се обърнеш, и Села Су вече обявява последното изпълнение и после слиза от сцената. Залата сякаш се обръща с хастара навън, надига се обичайния преди бис шум – свирене, викове, тропане с крака. Минута. Две. Никой няма намерение да се отказва и усмихнатата вълшебница на шеметно високи тънки токчета излиза за "Falling Out". Eдинствен бис, но това е традиционно за нейните концерти.
 
После финал и афтърпарти в "Микстейп 5", а някъде в малките часове, докато разхождаш кучето из заспалите улици, от един отворен прозорец долита песен на Села Су. Защото един концерт е твърде кратък. И два албума съвсем не стигат.

Така че зареждаме плейлиста в YouTube и очакването за следваща среща с жената, която показва какво е да правиш музика, която остава в хората.

Снимки на Марчела Иванова - в секцията "Галерия"