Слънчев бряг се превърна в Ибиса заради Solar

Армин ван Бюрен (Armin van Buuren) (на снимката) напълни плажа пред Cacao Beah в петък, изпращайки в екстаз няколко хиляди влюбени в модерния прогресив транс фенове.

В събота на сто метра по-надолу по същата най-горещата в момента плажна ивица в Югоизточна Европа се изяви прочутият тандем Марк Найт (Mark Knight) и Мартин тен Велден (Martjn ten Velden).

Много уместно е да посочим, че благодарение на подетата от клуб "Ялта" лятна офанзива фестивалът "Solar"окончателно превърна Слънчев бряг в приятен аналог на остров Ибиса.

Най- напред имената на диджеите говорят за значимостта на България като дестинация на електроннните артисти. Най-после настигнахме другите държави, оползотворявайки природния потенциал на страната си и страстта на местното настроение. Именно с тези две партита, едното - масивна премиера на диджей N 1 едно в света за момента, другото - поредното завръщане на популярна лайв  колаборация на двама именити артисти, които просто обявиха, че тук е мятото на земното кълбо, което считат за N 1 едно в предпочитанията си и още след миналогодишната си изява обявиха, че пак идват на същия плаж.

Армин повтори миналогодишния трик на Тиесто (Tiesto) - мек транс, собствени хитове, контакт с публиката. Разликата бе, че докато Тиесто, единствен масов електронен любимец до този момент у нас, промени втората част от сета си в хаус експерименти, Ван Бюрен не изневери през цялото време на запазената си марка в саунда - типично холандски. Хората и не искаха нещо друго. И в двата случая останаха поголовно и безусловно покорени. Това е и неизменният психологически ефект на транс звученето. Разликата е само в степента на задоволството, а тя се определя от качествата на артиста на сцената... сега определено нивото бе най-високо.

А какво да кажем за мястото и звука?

Саунд вълните извират ударно от плажната сцена точно на средата на ивицата на Слънчев бряг, заобиколени от светлинен букет, там - край вливащата се в морето рекичка до дюните, понасят се по гладките като огледало вълни, сред доволно цапащи нощем в морето хора, прецепват през следващата линия, където са акостиралите за партито яхти. Засилват се едновременно с изчерпването на нощта - нямат никакаво намерение да спират поради свършването й, устремени галят едновреммено с вятъра първите рибарски лодки, излезли в морето по трети диджеи (вместо петли), стигат до самия край на залива във финалния разстег на Стара планина след Свети Влас и Елените, там се срещат над нос Емине с раждащото се в унисон оранжево топло светило. Където, подгряти, биват подгонени обратно, разгръщайки се като във ветрило през всички улички на стария Несебър, промушват се като ято гларуси с протяжен крясък между дървените перила, изсечените грубо павета и старовремски фенери. След това завъртат мелницата насред простора и се завръщат на  слънчеви плаж - право в танцуващите тела.

Марк Найт и Мартин тен Велден не приемат неделната сутрин за знак за завършване. Пускат си: първият вкарва цели хитове като "Insomnnia" и "Music" (Мадона, Madonna), миксва набързо и тек и трайбъл лавини, които колегата му на момента заземява в плътен ритъм. Колаборацията им е съвършена. Още по-осезаема обаче е радостта им от отклика на родната публика. И двамата снимат с телефони, апарати и камери насъбралата се радостна тълпа. Тя не е голяма - партито е на "Bedroom", но пък е добре пласирана между бели като платноходки барове, палми-барове и сепарета край гълъбовосин басейн със светещ надпис на дъното. Oтзад са вълните. Марк се заиграва с насичане на ритъма... махва и всички ръце са горе, забавя, забавя, забавя и накрая спира за цяла минута.

Тълпата аха-аха вече умира, но му прощава дори когато я замеря с неочаквано подменен бийт. Играйка си.

По този начин - благодарение на връзката с тази точно публика -  това е възможно само тук.

Никъде другаде!