Първият ден на първия "София Фюжън Фест" определено даде поводи за размишления по няколко въпроса.
На практика това е първият по рода си тематичен фестивал, който се провежда два поредни дни на клубната сцена в София и при това се случва в повече от правилен момент. Първо - преди десет години подобен лайн-ъп не съществуваше. И второ - едва ли би събрал публика, защото тогава все още бяхме на вълната на западния мейнстрийм до крайност.
Изненадващо или не, афишът за събитието се запълни за цели две вечери в малката зала на клуб Mixtape 5, а достатъчно хора се събраха, за да участват в многочасовия фюжън. За всички тях може би е бил изненадващ фактът, че въобще има толкова много изпълнители, които да свирят подобен стил. Въпреки това, музикалният фюжън трип беше повече от автентичен и разнообразен в същото време. Група като Eriney е максимално разкриване на широката палитра от инструменти, мелодия и глас. Eriney дадоха силен тласък на феста първи, а сетът им беше толкова уверен, че групата изобщо не изглежда като да е далеч от музикалните заклинания на Исихия или Irfan. Експериментът с хор Елате, синове на изкуството тематично може би отбягна от цялостната тематика, но придаде определен привкус на събитието. Бароковата музика, изпята от хора, обхвана огромни времеви граници от историята, докато накрая завърши с класики като "Carmina Burana" на Карл Орф и "1492: Conquest Оf Paradise" на Вангелис. След като фюжън елементът беше разтеглен до крайност от хор Елате, синове на изкуството, Surbahar in Live върнаха събитието в очакваната посока. Лежерният лайв на формацията беше обогатен от добър бийт, флейта и саксофон, а остатъчното чувство е, че музиката на тази група представлява най-доброто нещо, което можеш да си пуснеш, ако си решил да изчакаш изгрева.
Поредният пример, че организаторите са търсели максимално разнообразие в лайн-ъпа, бяха Петър Миланов и Христина Белева. Дуото изпълни пиеси само на гъдулка и на класическа китара, но енергията им зареди публиката за първото хорó пред сцената.
Не е ясно дали Kayno Yesno Slonce (с Веселин Митев и Евгени Чакалов на снимката от Фейсбук) са били предвидени като хедлайнъри на 23 октомври, но те определено излязоха и свириха като такива. Музиката им е истинска природна стихия, която извира от самото сърце на България, а техен концерт сам по себе си е емоционално изживяване. Всепоглъщащият глас на Веселин Митев на моменти може да преобърне планината, а в други - да принадлежи на рок вокалист.
Тъпани и гайди със сигурност бяха най-подходящият избор за изпълнители след Kayno Yesno Slonce, а публиката вече беше разгряла достатъчно, така че изпълнението на състава добави обичайно високо ниво на изпитана през вековете българска музика. Може би най-любопитният фюжън за вечерта дойде с участието на двукратния световен шампион по бийтбокс Skiller. Той създаде уникален бийт, на фона на който който се развихриха останалите колорити от Balkan Khans. Проектът забърка помитащ лайв, който накара останалите в залата хора да забравят тотално, че утрешният ден е работен. Особен колорит към изпълнението добави виртуозът на цигулката Венци Такев.
Целият фест до този момент по някакъв начин представлява вървене назад по пътя към българската традиционна музика, докато в същото време този път води само напред през 21 век. На предубедените хора е трудно да бъде обяснено защо такова събитие е важно, а именно защото пред очите ни нашата истинска, оригинална, автентична култура се трансформира в съвременната музика и продължава своя живот чрез нас.
Фюжънът определено ни свързва по най-добрия за 21 век начин с нашите истински корени.
Снимки на Марчела Иванова - в секцията "Галерия"
Коментари