След концерт в Пловдив на 11 юни, джаз триото Solea пристигна в София, за да зарадва почитателите на хубавата музика в Sofia Live Club.
Събитието бе част от джаз форума Sofia Jazz Peak, както и от програмата на "Европейски музикален фестивал", и се организираше със съдействието на Гьоте-институт в България. "Европейски музикален фестивал" 2013 пък е организиран от "Кантус Фирмус" като част от календара на Културните събития на Столичната община, поради което и представителка на голяма социологическа агенция обикаляше присъстващите в заведението, за да осигури попълването на анкета за обратна връзка. Похвално, но някои въпроси бяха доста озадачаващи.
Триото в състав Маркус Хорн (пиано), Ларс Ханзен (бас) и Хайнц Лихиус (ударни) излезе на сцената към 20.30 часа, след като клубът бавно се понапълни, без обаче да достига ниво на претъпканост. Определяни като "един от най-добрите джаз ансамбли в Германия", Solea представиха две 45-минутни части музика, разделена от сравнително голяма пауза и по този начин накараха присъстващите да се чувстват повече като в бар с жива музика, отколкото на нарочен концерт.
Откриващото парче - "Emotion", разкри по-минорната, по-туширана и бавна страна на творчеството на тримата. Повечето композиции бяха съвсем нови, изсвирени в София за втори или трети път, по думите на водещата фигура в триото, пианистът Маркус Хорн. Те даваха достатъчно възможност за разгръщане на способностите на музикантите, особено на Маркус и на перкусиониста Хайнц Лихиус, който се впускаше в премерено дълги, сдържано енергични сола, завладяващи с творческия си размах. "Но ние не сме привърженици на стандартния стил на джаз концертите, в които музикантите се впускат в разточителни редуващи се сола, затова правим и композиции, в които показваме друг аспект на виждането си за джаза", обясни Маркус, преди да започне "Miniature N 2" – ефирно парче с нежна водеща линия и много мелодика.
Голяма част от изсвирените пиеси имаха свои конкретни вдъхновения – богатата в композиционно отношение "Pandora", изследваща мита за кутията на Пандора, дарила на света болестите и злините, но също и надеждата; "Solaris" по прочутия роман на полския фантаст Станислав Лем; "North Bu Northwest" по култовия филм на Хичкок.
Въпреки че се определя като джаз трио, опусите на Solea не остават единствено в лоното на джаза, а с лекота вмъкват заемки от популярната и класическата музика. Парчетата, които чухме, могат да бъдат определени с една-единствена дума – "красиви", без да се впускам в конкретни анализи на всяко едно.
По-лирични или по-закачливо-забързани, с неизменно интелигентна композиционна структура, многопластови мелодии, на които можеш да се наслаждаваш на чаша вино или да изследваш съсредоточено – триото представи на българската публика парченца чувства и мисли, превърнати в музика.
Изящни образци от съвременната немска джаз сцена.
Снимки на Дара Кръстич - в секцията "Галерия".
Коментари