Любимата ви рубрика "Спечели с MySound.bg" продължава.
Предложението и този път е от нашите приятели в издателство "Сиела", в чийто каталог се появи книгата "Фондацията". Творбата на Лилия Илиева имаше своята премиера в навечерието на концерта, който именитата банда изнесе със Симфоничния оркестър на БНР, дирижиран от Григор Паликаров, в зала 1 на НДК.
Трима от вас получават уникалния шанс да се сдобият с книгата - луксозен мултимедиен продукт, включващ интервюта с петимата музиканти, фотографии и първия албум на "Фондацията", записан със Симфоничния оркестър. Имената на късметлиите ще бъдат изтеглени на принципа на томболата сред всички, дали верен отговор на въпроса:
Коя е най-старата песен в репертоара на "Фондацията"?
Пишете на:ivokitsov@yahoo.com
Subject: Za igrata/Fondaciata
Очакваме до 11.00 ч. на 9 май, понеделник.
Оставете и GSM номер за обратна връзка.
Всеки има право да участва само по веднъж.
Правилния отговор, както винаги, може да откриете в MySound.bg!
Книгата "Фондацията" разкрива пътя, по който минаха Кирил Маричков, Иван Лечев, Дони, Славчо Николов и Венко Поромански, за да слеят музиката си в супергрупата, изграждайки мост между миналото и бъдещето с вечни песни, които свързаха поколения българи.
Едноименното издание е пътуване във времето, а разказите на рок легендите пред журналиста Лилия Илиева описват историята на песни като "20-и век", "Уморени крила", "Вкусът на времето" и "След 10 години". Песните обаче са само част от вълнуващите истории на представителите на Щурците, ФСБ, Б.Т.Р. и Те. В книгата ще откриете откровения от първо лице за неща, малко известни на масовата публика – зараждането на проекта и измислянето на името Фондацията, успехите и трудностите, съпровождали музикантите по пътя им от малки софийски банди до суперуспеха на съвместната им работа. Лилия Илиева успява да достигне и до по-интимни кътчета в живота на артистите, а след всяко интервю има и разтоварваща блиц част, в която групарите отговарят на въпросите за своите любими неща.
Творбата предлага както професионални фотографии, така и снимки от личен архив. А за още по-дълбоко потапяне в музиката от диска, има и приложение с текстовете на песните. Книгата "Фондацията" е задължително попълнение в меломанската колекция на всеки почитател на класния рок.
Ето какво отговаря Кирил Маричков на въпроса съжалява ли за избора Щурците да не подгряват Rolling Stones:
"Ама наистина ние щяхме да бъдем подгряваща група на Rolling Stones. Но не беше наш избор това да не стане. Eто как се случи: Мими Иванова ни уреди едно турне в Полша. Тогава беше женена за един поляк от една група Но То Цо, много симпатичен. Направихме съвместно турне. Условието беше да пеем няколко песни с нея. Направихме някои от песните на АББА. Хубаво беше турнето. Накрая имахме два последователни концерта във Варшава. Мениджърът на турнето се казваше Адам. Май всеки втори поляк се казва така. Та пристига Адам в нашата гримьорна и казва: "Момчета, днес трябва да свирите страхотно, защото мениджърът на Rolling Stones е тук в залата. Търсят подгряваща група за световното им турне". Нашата програма така или иначе имаше огромен успех, защото там си пеехме и на английски. Това беше през 1974 г. Веднага решихме: "Правим "Satisfaction", "Honk Tonk Women", "Sympathy For The Devil", "It's Over Now" и "Jumpin'Jack Flash"! Пет парчета. Изпяхме ги страхотно. Публиката скочи на крака. Прибираме се в гримьорната запъхтени, изпотени. Двамата – мениджърът на Stones и Адам – пристигат ухилени до уши и мениджърът вика:"Вие сте! Край! Няма да търся други. Оттук ви правим визи и заминавате!". Да не се върнем в България въобще, разбираш ли? Аз имах дете на една година. Пеци – също. Мислихме цяла нощ. Даже не го казахме на другите двама. Накрая решихме, че ще поискаме от мениджъра на Stones и от Адам едно писмо до Импресарска агенция, че ни ангажират за турне, да пишат хонорар, всичко. Не посмяхме да избягаме, да станем невъзвращенци, да не можем да си видим децата и близките ни да са подложени на репресии [...] Съжалявам за възможността, но не съжалявам, че постъпих така. И какво стана? Казахме им да ни напишат писмо и че ние сме известна група в България. "Абе ние ще ви напишем писмо, но няма да ви пуснат" – ни отговориха те. Написаха писмото, но оклюмаха. Донесохме го тук. Едно ченге в Импресарска дирекция, няма да му споменавам името, че е още жив и здрав, мисля, се развика: "Какво ще ходите да свирите на онея?!! Абсурд!". И край! Нищо и никакви връзки не помогнаха. На всичкото отгоре мениджърът беше написал един хонорар, който за онова време беше грандиозен – 1000 долара на концерт на групата, тоест по 250 – на човек. Това е точно толкова, колкото сега да искаш 10 000 долара. И за група като нас, които тук получавахме 35 лв., представи си какво бяха 250 долара. Тогава доларът вървеше по 3 лева, значи 750 лв. А масовата месечна заплата тогава беше 100 лв. И не ни пуснаха".
~~~
Междувременно все още може да спечелиш ДВОЙНА покана за шоуто на Юрая Хийп в Пловдив и Русе.
Успех на всички!
Коментари