На Предела - между Рила, Пирин и Родопите, 24 юни.
Слънцето напича върху равното поле. Голяма част от него е заградена за двудневния международен фестивал Loop Elevation. Той е с родно и чуждо участие, и като посетители, и като организатори, и като артисти. Всички те се озовават на едно широко място с чудна гледка.
Мястото е основният коз в програмата на това събитие с претенции да издигне (най–после) страната ни до най–високо ниво в сферата на фестивалите. Поканени са наистина много на брой поп светила за Голямата сцена и качествени диджеи за нощната.
Най–звездните гости - Джамирокуай (Jamiroquai), се провалят заради навехнатия глезен на фронтмена Джейсън Кей. В това време родните групи опитват да се преборят с горещото слънце за вниманието на задаващата се публика.
Три Оу Файв са първите, които успяват наистина да освежат тълпата. Те са в лек контраст с предходите артисти не само заради това, че пеят на английски и имат колоритен фронтмен, но с фънкарската лекота, с която отвиват кранчето на танците. След тях застъпват Стерео Емсис (Stereo MCs)и това е единственият плавен преход в музикално отношение. Имената на чуждестанните гости наистина са добре подбрани, но само тук последователността бе улучена напълно.
Темпото бавно се покачва малко след началото с основните Стерео - хитове. Тези фенове, които не са виждали на живо досега "рижия глас" на Роб Бърч (Rob Birch), си мислят: "Какво още може да ни предложи този с плитката и червените очила?”. Оказва се, че типчето може да свири невероятно на най–различни инструменти – включително на виола, от тези, детските, както и да издава животински и машинни звуци на микрофона, без да е бил бийтбоксър никога. За китара да не говорим. На всичко отгоре присъстващите установяват, че това наистина е група: колкото и красив и ехтящ навред по околните планини глас да има Роб Би, двете чернокожи беквокалистки хипнотизират с не по–малка сила. Едната е синеока, с бели плитки. Другата танцува със затворени очи, като импровизира на моменти съвсем свободно. Сработени до границата на постижимото. Роб се надвесва от ръба на сцената, искрено развълнуван, и изкарва акапелно интро и аутро на deep… deep… "Deep, Down And Dirty", а след края оставя агитка, която не спира да приглася в продължение на минути.
Участието на Морчийба (Morcheeba) създава втория проблем, който разклаща феста. Поведението на вокалистката Скай Едуардс е повече извън музикалната сфера още от самото начало. Може би е недоволна от това, че пее по светло или не е хедлайнър. "Ма ли и момчета тук?", интересува се тя за начало. После (същинска фръцла) пита два–три пъти: "Хубава ли ми е роклята?", преди да започне да подканя хората да прескачат загражденията. Наистина, след като за фен–зоната са продадени 500 вместо 5 000 билета (примерно), е по–добре организаторите да преместят по–напред оградата и да смалят тази зона, за да не се сгъчкват хората отзад. Но не това е начинът: Скай излъга от сцената най–нагло и непрофесионално. "Току–що говорих с шефа на феста и няма проблем всички да се присъедините отпред, елате!", прикани шоколадовата прима. Петминутната й "ода за средния пръст" просто доказа, че музикантите явно търсят просто някакъв начин да се зашуми около тях. Жалко! Те бяха твърде лице- и ухоприятна формация навремето.
Ситуацията е овладяна в крайна сметка по образец на световните гигове от подобен мащаб. Две–три хиляди души са оставени свободно да излизат, но не и да влизат във въпросната зона пред сцената за изявата на Хъртс (Hurts). По време на колоритното тромпетно закриване с Паров Стелар бенд (Parov StelarBand ) всички посетители са оставени свободно да преминават в района пред сцената, предвид съобразената гъстота на хора.
С наситена програма, емоции и двоен финал (Паров Стелар единствени се върнаха за бис) програмата изтощава приятно публиката, която е готова да забрави за липсата на Джей Кей. А за феновете с останали сили следват още предизвикателства на денс сцената:
Там вече се чува "Dark Train" на Ъндъруърлд (Underworld). В локомотива е Дарън Емерсън (на снимката), диджей, съосновал култовата електронна формация от 90–е. Започнал, милият, по–рано. Да няма недоволни. Е, няма, няма, няма! Нито един, озовал се под шатрата на Джей Би след 1 часа през нощта, не остава недоволен, без значение дали предпочита хаус или техно. Супермен Емерсън подчинява всички на равномерния ритъм, добре познат от ранните издания на Ъндъруърлд и така ценените му сетове. Сега - за пръв път, и ние ставаме свидетели на уменията му "от първа ръка" в такава фестивална ситуация. Зазвучава "Energy Flash" на Joey Beltram. Улавям се отпред на тонколоните за пръв път от години. Малко по-настрани куфее и Ради, който преди дузина години не се уморяваше да пуска същия трак. Дългото чакане си е струвало. Дарът на Дарън е наистина голям.
Хаус–шампионът от Страната на изгряващото слънце Сатоши Томи се качва да си нагласи апаратурата. Двама велики диджеи се прегръщат и възхищават един на друг. Сатоши също е дошъл предварително, а Дарън остава за компания още дълго след края на сета си. Японецът умело поема щафетата, макар да има по–лек стил. Намалява постепенно оборотите, но като цяло запазва цикъла с дълго оставяни да изтляват равномерни парчета от мозайката. Метрополис, които имат основен дял в избора на двете електронни светила, си свършват блестящо работата. Нищо не е в състояние да угаси жаравата в душите на меломаните. Не успява дори започналият леден дъжд. Никой не предполага, че ще се лее без прекъснаване. Цели 4 часа.
По–студоустойчивите, трезви, уморени и препили се качват безпроблемно на постоянно циркулиращите безплатни рейсове, осигурени от организаторите на събитието.
Дъждът обаче се оказва лош предвестник за съботата. Третият проблем пред феста успява да го прекрати. Вятърът. Излиза преди обяд и се засилва постоянно. Първоначалното решение да се почне направо с чуждите артисти в късния следобяд пропада, когато скоростта на вятъра достига 100 км. в час. В евакуираната зона специални екипи укрепяват тенти и шатри. От клатещите се огради са махнати тежките рекламни пана. Най–трудно е положението със сцената. Свалени са черните платнища, но т.нар. естрада все още не е достатъчно стабилна. За целта зад нея са докарани тирове, към които бива доукрепена посредством специални въжета. Алпинистите успяват да снемат и окаченото нависоко осветление. Висящите тонколони остават леко да се веят – те са нарочно конструирани по този начин, за да могат да изместват тежестта си. Без тя да оказва прекалено влияние на цялата конструкция. Всички очи са вперени в нея. От небето долита специален хеликоптер на телевизия "Скай" - да заснеме евентуалното отлитане на цялата сцена в полето.
Такова обаче не се случва.
Сцената НЕ падна.
Коментари