Джазът е мъртъв.
Глупости, ще кажете. Ами да, глупости. Просто вече не е такъв, какъвто си го представят пуристите – суинг, би-боп (пост-боп, хард-боп), куул, фюжън, фрий или класически – а ъпгрейднат със съвременни, повлияни от електрониката продуцентски похвати, след като е попаднал в ръчичките на хора като Джими Тенор, колектива Джазанова, Нюспирит Хелзинки... И, разбира се, Джей Суинскоу (Jay Swinscoe), чийто авангарден проект Синематик Оркестра (The Cinematic Orchestra) ще гостува в България най-после.
Дебютът на харизматичните британци пред родните ценители е в столичната зала "Универсиада" на 17 декември.
Промоционални билети - в мрежата на "Ивентим" и на касата на НДК на цена от 30 лв. до 30 октомври. От 1 ноември до 16 декември пропуските ще струват 40 лв., а в деня на изявата - 50 лв.
Всеки оркестър, който изпълнява музика във филми, може да се нарече кинематографичен, но не всеки кинематографичен оркестър може да вдъхне нов живот на няма черно-бяла кинолента, прожектирана за пръв път в СССР преди 74 години. Близо цяла петилетка след този акт на възкресение Синематик Оркестра поднесоха още едно странно цвете с аромат, достоен за цветето на познанието. Как така кое цвете на познанието? Онова от "Летящият Честмир", разбира се.
Няма начин човек да си пусне оркестъра на Джейсън Суинскоу и вследствие този акт да не изпадне в кино- или телевизионна соц носталгия. Най-малкото заради "Човекът с камерата" ("Человек с киноаппаратом", 1929) на Дзига Вертов, където въпросният режисьор без сценарий и ефекти открива нишата на експерименталното кино. С щедрата подкрепа на лейбъла Ninja Tune Синематик Оркестра правят филма отново актуален през 2003. Мултиплицират се в секстет и отскачат от досегашния си ню джаз в последното им засега студийно издание - "Ma Fleur", което се появи след творческа почивка от цели 4 години.
"През това време правех доста неща. Не съм от хората, които всеки ден излизат от студиото с готова продукция. Имам нужда да формулирам идеите си, да им позволя да узряват и отекват в мен. Ако се задържат, значи си струва да ги развивам", разказва Джей.
Членовете на Синематик Оркестра са от типа музиканти, които търсят по-дълбок смисъл не само в изразните средства на джаза (съдържанието), но и в модерните електронни дрехи, в които "решават" вечния стил (формата). Едновременно с това британците са ужасно добри в боравенето с китари, ударни инструменти, флейти, лютня... С други думи - Синематик Оркестра е онази банда джаз откачалки, които обичат Pink Floyd повече от Ръш (Rush). Някои казват, че музиката им е като да сложиш на Бах стара кожена дърводелска престилка, да му пуснеш стари черно-бели детективски филми и... да му осигуриш много, много добър барабанист.
...Трийсетарско суинг извъртане, което преминава от саундтрака за модерен театър към даунбийт джазирана картина с невероятно детайлизирана дръм секция, с хармония от семпли, скречове и синтезаторни ефекти, клавири, неповторим сакс, космическа дълбочина на щрайха и контрабаса... И всичкото това - прескачащо от време на време към екстатични и концентрични комбинации от кликания и бибиткания в някакви пост-Афекс Туин композиции. Нещо като Баланеску квартет, Ред Снапър и Мадърс Ъф Инвеншън по време на джем сешън, организиран от Арто Линдси... Автентични и неподправени, Синематик Оркестра владеят всички стилове и творят уникално, но без да наблягат излишно на имидж или странно сценично поведение.
Формацията е основана от Джейсън през 1999, който отговаря за международните пратки на лейбъла Ninja Tune през деня, а вечер хваща бас китарата за различни групи, събирайки джаз ентусиасти. Дебютът на състава – "Motion", се появява едва ли не изневиделица, но приковава вниманието на всички - и на критиката, и на неизкушените почитатели. Той е избран е за най-добър албум на годината от слушателите на Gilles Peterson. В следващия си проект британците развиват оркестралния елемент. Следват участия в цял свят, на всички престижни места, клубове, зали и фестивали. Канят ги да свирят дори по време на връчването на наградата за цялостно творчество на Стенли Кубрик от Гилдията на режисьорите.
Дискът "Ma Fleur" пък е записван като музикален киноексперимент. Докато Джейсън Суинскоу прави начални разработки на някои от парчетата, сценарист ги взима и пише история по всяка отделна тема и така с времето двете се доразвиват и допълват. Бандата се превръща в нещо като 25-и кадър в музиката и начална нота в киното. Затова концертът на Синематик Оркестра в зала "Универсиада" може реално да бъде наречен музикална прожекция.
Събитието се осъществява с приятелското рамо на Bushmills - лого, което подкрепя качествената и некомерсиална музика за пореден път.
Коментари