Петото издание на Rjana Open Air под билата на безкрайната Стара планина се състоя през изминалия уикенд.
И за пореден път поклонниците на този чудничък фест яхнаха "железния кон”, избродиха Искърското дефиле почти до самия му край - в село Игнатица, откъдето големият добър ЗИЛ щеше да ги натовари нагоре, към края на света.
През това време единственият работещ магазин с бира бе изпразнен до дъно… като се започна оригинален чешки "Будвайзер" за левче (по грешка) и се свърши с бидони "Леденика". Големият добър ЗИЛ прекара до високото плато Ржана палатки, бири и хора в багажника и върху каросерията общо 5 пъти за два дена – четвъртък и петък. Паралелно се придвижиха нагоре и местните. С УАЗ-ки, джипове и бъгита. Планинци, децата им, ловци, горски патрули… и мълчаливият Доктор. Оказа се, че горе - на повече от километър надморска височина, не липсваше нищо: скара, сандвичи, пържени картофи, супа, кафе. Дори таратор и кисело мляко.
А, да – там беше и Музиката! В първата вечер имаше качествен клубен хаус с Габриел и некачествен дарк сай транс в по–късните часове, добре поне, че мина без дъбстеп, който можеше и да се окаже препъникамък най–малко за местните. Истински подходящите за този род събитие и място мелодии се появиха на сутринта и по обяд. Както и на втората сутрин. Също и на третата и последна - неделната. Това беше чил-аут. Независимо от привкуса, било разфокусиран или леко трансиран ембиънт, било дъб, който отекваше от околните върхове навред – сам по себе си ехо.
Въпреки горещината, не бяха малко феновете, които предприеха разходка още по–нагоре по пътя. Към самото Старопланинско било. Досущ като местните ловци. На втория ден Докторът вече бе облякъл камуфлаж и се провикваше към всеки огън:
- Ехееей, трапери!
Младежи се носеха между гористите хълмове нагоре. Беряха диви ягоди, които най–напред помирисваха, още преди да ги съзрат, откъснат и хапнат. Достигаха голия рид и снимаха от скалисти върхове гледката към Ботевградското поле. Някои продължаваха по–натам по голото било, откъдето се виждаше целият керван върхове в края на Искърския пролом. Имаше и вулканичен разлом, а наблизо - и затънала в мочурище чешма с огнище, пънчета и самотна пейка с навес до нея. Изоставено и полупобедено от природата човешко творение – точно като "Зоната" в руския филм "Сталкер". Реплики от кинолентата и фрази на български се дочуха от уредбата. Най–запомнящ се бе натрапчивият анонс: "В Кремковци няма никой. В завода има само роботи".
Американски насъсквания имаше дори в устата на Айс Кюб (Ice Cube): "Now you are about to witness the strength of street knowledge!". Безспорно най-силна се оказа последната, съботната вечер. Тя започ с половинчасов дъжд, след който изведнъж всичко живо наскача. На пулта в този момент грееше чернокожият панамец Diesel J. След него Дики и Калоян обединиха усилия със залеза за тричасова съвместна прогресия, в която така и не се разбра кога точно преминаха от лайв акт към сет с авторска музика (80's Clash). Към полунощ Скилър (Skiller) събра - както при всяка своя проява, всичко живо на митинг току пред сцената с микрофон, длани, уста и гърло.
Докторът ловец също бе там, сега вече беше и рейвър. Акомпаниментът зад него бе дело на Ванката, който продължи самостоятелно след като прочутият му колега– бийтбоксър предизвести какво се задава:
- А сега ще има класически траци!
... Оказа се точно така. Само че никой от останалите в нощта пред колоните фенове не бе и сънувал, че ще преживее едночасово дежа ву изключително с електронни химни от последното десетилетие на двайсети век: чисто 24–каратово техно на Richie Hawtin – "Minus Orange", Josh Wink – "How Is Your Evening So Far"?, пускано всяка вечер от диджей Стивън (Steven) в последните дни на клуб "Индиго" и невероятно комбиниране на място на хардажа Ъндъруърлд (Underworld) – "Moaner", и просветата "Sunshine" на Tomas & Filterheadz.
Като най–сюблимен момент може да се отбележи началото на въпросния сет – мечта със CJ Bolland – "Desolate 1". Редуващите се извисяващо мелодични акорди и удари на ковашки цехове идваха като квинтесенция на целия събор Ржана. Да, събор - защото този уникален фест е и това. Той успява да събере в единомислие и общо светоусещане традиции и новости, жителите на планината приемат на драго сърце новите звуци, а децата на новия век пият на живо от планината.
А то там, между върховете, се оказва най - уютния дом за мелодиите, родени в главите на младежта.
Коментари