Понеделник 8 ½ - добре де, 9 ½ (закъсняваме леко, изпуснали сме Иво Дългия, за което само можем да съжаляваме) – зимата напомня за себе си с ръмежи и внезапни градски смогове.
А Дъ Силвър Шайн (The Silver Shine) тъкмо са започнали. Публиката, изпълваща цялата голяма зала на "Суинга", наброява около стотина души. Навсякъде дим, пот и рок-ен-рол, а триото забива "Run Run Run" (откриващото парче от последния им засега албум "Saint Or Sinner", доколкото подобни детайли имат значение – това да не е ревю на класически или джазов концерт!?!)… Та, бандата кърти с "Run Run Run", а публиката вече е издивяла. Виждаме всички стари и добре познати физиономии от софийската фен-агитка на унгарците от миналогодишното им турне. Но и много нови хора, което е радостно – особено за понеделник, особено в дъждовно време (знаем, че народопсихологията на софийските гражданя е такава, че заръми ли и най-малкият дъждец, вземи го отпиши този концерт)…
Ати Едж (китара, глас), Криста Кет (червен контрабас, глас) и Фуро (барабани) свирят като за последно. И то точно онази "дяволска музика", по която всички любители на добрите хорър-истории и Б-филми си падат толкова много, музиката, която може да ви съблазни да продадете душата си и на която не й трябват никакви прогресив-прогресии, а ви застрелва направо от упор. Музиката на Dead Elvis & His One Man Grave, музиката на The Cramps, музиката на Nekromantix… Музиката на Дъ Силвър Шайн: eдно от наистина стремглаво растящите имена в голямото-голямо-голямо фамилно дърво на европейската сайкъбили вълна!
"Angels To Some", "Saint Or Sinner", "Reptile", "The Chased" – все песни, които българската публика вече прекрасно знае от предишното турне, главно от последните им два албума "No Mercy" (2009) и "Saint Or Sinner" (2011),… но и някои музикални изненади като пънк-рокабили версията на murder-баладата на Доли Партън "Jolene" от 1974 (парче, което с учудване разпознах, когато почти приключваше). Акробатики на Криста с контрабаса ("Не вярвайте на момичета с червени контрабаси", ако трябва да перифразираме заглавието на един предишен албум на групата, сентенциозно озаглавен "Не вярвайте на момичета с моторни резачки"), Ати с коронния си номер, тичайки в кръг с китарата сред публиката – въобще: класика! Ростислав Бакалов, HCSpirit.Com, "добрият дух на хардкора", главен виновник за събитието, с камера в ръка, заснемащ цялото шоу, фотографи, татуисти, музиканти, журналисти, дадаисти – една изключително пъстра публика на границата на погото. Всъщност, не знам защо истинско пого така и не стана – за разлика от опита, който имаме със Силвър Шайн от "Фенса" и "Суинга" от миналата година. Но нейсе: това да е проблемът. В Пловдив предишната вечер не пого, ами концерт въобще не е имало – дошли били само двама души публика.
Още нещо, което, като се замисля сега, беше различно от миналата година – метъл моментите бяха редуцирани за сметка на суинга – може би пряко влияние от другата група, която същите тези трима души имат – Аti Edge & The Shadowbirds, може би някакъв вид пренастройка след бразилските и северноамерикаснки турнета, които направиха от есента на 2010 насам. Не знам дали това е за добро, или за лошо, но определено нещата се движат в някаква посока, което винаги е за предпочитане от състоянието на застой.
И още нещо – силният сайкъбили/рокабили/пънк сезон, започнал миналия месец с The Bullets и Voodoo Healers, още не е приключил. Дъ Силвър Шайн, напомняме, имат още един гиг на българска територия – във великотърновския клуб Melon на 13 ноември, неделя, от 21.00ч. Срещу символичната сума от 5 лв. за вход!
Старопрестолници, гответе се за солидна доза Darkness Over Tzarevetz (ако трябва да перифразираме заглавие на друг фрагмент от един по-стар албум на групата, гласящ лаконично "Darkness Over Budapest").
Мир! И Ужас! И Чудовища! И рок-ен-рол! Бъдете благословени!
Коментари