Виж кой спечели книгата Фондацията с диск на супергрупата

Поредното издание на любимата ви рубрика "Спечели с MySound.bg" завърши.

То бе отново по предложение на нашите приятели в издателство "Сиела", в чийто каталог се появи книгата "Фондацията". Трима от вас получиха уникалния шанс да се сдобият с творбата  - луксозен мултимедиен продукт, включващ интервюта с петимата музиканти, фотографии и първия албум на супергрупата, записан със Симфоничния оркестър. Имената на късметлиите бяха изтеглени на принципа на томболата сред всички, дали верен и навременен отговор на въпроса:

Коя е най-старата песен в репертоара на "Фондацията"?

Правилното е: "Бяла тишина".

Честито на Румен Минчев, Валтер Миладинов и Добринка Николова.

Премиерата на "Фондацията" се състоя в навечерието на концерта, който именитата банда изнесе със Симфоничния оркестър на БНР, дирижиран от Григор Паликаров, в зала 1 на НДК. Творбата на Лилия Илиева разкрива пътя, по който минаха Кирил Маричков, Иван Лечев, Дони, Славчо Николов и Венко Поромански, за да слеят музиката си в супергрупата, изграждайки мост между миналото и бъдещето с вечни песни, които свързаха поколения българи. В изданието са включени както професионални фотографии, така и снимки от личен архив. А за още по-дълбоко потапяне в музиката от диска, има и приложение с текстовете на песните.

Песента "Бяла тишина" (музика: Борис Карадимчев), представена от Георги Минчев и Щурците, е обявена за "Мелодия на годината" в едноименния телевизионен конкурс и печели първа награда на "Златният Орфей" през 1967.

Книгата "Фондацията" е задължително попълнение в меломанската колекция на всеки почитател на класния рок.

Ето какво разкрива Кирил Маричков за интересната възможност Щурците да записват в легендарното студио Abbey Road:

"Направихме записи на немски в Източна Германия на наши песни като "На прага", "Дай ми нежност" и други. Станаха много добре и доста ги пускаха по радиото в ГДР. Дори "Дай ми нежност" достигна до първо място в тяхната класация. Сега като ги слушам ми звучат много смешно на този език. Та немският продуцент на тези записи ни уреди да записваме в Abbey Road, като щеше да плати абсолютно всичко. Адски скъпо е да записваш в студио, камо ли в Abbey Road. Най-великолепните продукции се записват там – музиката на "Междузвездни войни", "Властелинът на пръстените". А ако знаеш какво става на пешеходната пътека пред студиото! Не можеш да се вредиш да се снимаш на нея. Това е същата "зебра" от прочутата снимка на едноименния албум на The Beatles. Непрекъснато има хора, дето чакат, за да минат и да позират за снимка. И движението непрекъснато спира. Ама шофьорите знаят, че там всички се снимат. И не се сърдят. Последния път, като бяхме с жена ми, сме чакали половин час, за да си направим една снимка и ние. Обратно към историята – пак стигнахме до същото ченге, при което ходихме и за Rolling Stones. Пак с документ да искаме да ни пуснат. А той гледа документа и вика: "Няма хонорар". Ама какъв хонорар? В студио се плаща, за да правиш записи там. И отново не ни пуснаха.

Славчо (от Б.Т.Р. - б.р.) сподели, че имаш специално отношение към Англия?

Кирил Маричков: Има нещо на тоя остров. Познавам англичаните добре. Много допотопно звучи вече мнението, че англичаните са студени и Лондон е мъглив град. Всъщност те са много артистични хора с чувство за хумор. Например вози ни един шофьор на такси с жена ми в Лондон. Седим на задната седалка. И жена ми казва на една наша приятелка: "Я виж какво пише за зодията ми днес". И чете някакви неща, към което шофьорът, който слуша разговора, добавя: "И ще ви вози симпатичен шофьор на такси". Или един път бяхме на гости на родителите на мъжа на същата ни приятелка, който е от Оксфорд. Много симпатични хора, а с нас имаше и една българка, която преподаваше български на англичани. Посрещат ни въпросните родители в Оксфорд. Приготвили много вкусна храна – едно чудно месо и чийзкейк. Там много е прието мъжете да режат месото. И той реже месото, дава на всички. По-късно ни сервира и десерта, по едно парче. Много вкусно! Но голяма част от десерта остава. Аз много си мислех да поискам още едно парченце, но не ми е удобно да кажа. А англичанинът пита: "Някой да иска още?". Ние мълчим скромно. В този момент тази Елга – българката, казва, смеейки се: "Ама! С нас българите не може така! Сега да ти кажа какво се прави – трябва да ни поканиш поне три пъти, ние да кажем поне два пъти "Не!". Не може от първия път да се съгласим". И човекът каза: "Така ли? Добре". Извади тортата и много бързо едно след друго ни предложи три пъти. Много са забавни.

+++

Междувременно все още може да спечелиш DVD-то на Клас "Следите остават" в съвместната игра на издателство "Парадокс" и MySound.bg

Виж как ТУК!

Успех на всички!