Осем симпатични същества в бяло от глава до пети, с изключение на яркочервените устни.
Извънземни от планетата Вока, която се намира някъде зад Слънцето. Приземили се аварийно баш на родна почва, с празен енергиен резервоар, но пълни с прости мъдрости, като "Животът е музика и музиката е живот". Добронамерени, приветливи, много забавни и пълни с енергия, тоест с музика, тоест с живот. С малко помощ от публиката и чрез страхотните си гласови данни политат към хепиенд час и половина след като са аварирали на сцената на зала 1 в НДК. Говорим за Вока Пийпъл (Voca People) и една от най-хубавите шоу-програми, които сме имали удоволствието да гледаме на живо.
Поради технически проблеми концертът в петъчната вечер започна половин час след обявеното начало в 20 ч. Ами така де, нали именно за технически проблеми говорим, аварирал кораб, това-онова? Ама тези били от някакво друго естество. Как пък все има някакви проблеми в тази уж толкова представителна зала, много странно. За щастие след вдигането на завесата подобни въпроси спряха да тормозят когото и да било, защото осмината на сцената се погрижиха за такова изобилие от добро настроение, че ако се бяхме сетили да си донесем буркани, щяхме да си затворим да си ползваме до идната пролет. Изобщо не се шегувам.
Много ми е неловко да си призная, но това е едно от малкото събития, които ми е трудно да опиша. Просто човек трябваше да е там, пред тези невероятни певци и импровизатори, да черпи с пълни шепи от енергията и да се зарежда. Не космическия им кораб, а себе си заредихме във вечерта на 4 май. Подобна форма на забавление, така модерно напоследък с етикетите шоу или ентъртеймънт, не е популярна в България. Изпълнителите правят "китки", колажи от популярни парчета, без нищо авторско, аранжирани брилянтно, за да се преливат естествено едно в друго, изпълнени с идеално премерена доза актьорско майсторство, скеч, вариете, обилно поръсени с шеги на вкус, минимално количество английски фрази и максимална комуникация с публиката. Казах без нищо авторско. Но полученият резултат е толкова уникален и авторски, че повече няма накъде.
Започнаха с история на музиката в пет минути. Още от самото начало се установява тясна връзка с публиката – Вока не се притесняват да се разхождат сред хората, да включват зрители в изпълненията си, да събарят невидимите прегради между залата и сцената. Някои се притесняваха, други показаха завидна способност да се забавляват и се включиха в играта на изпълнителите. И веднага си пролича, че когато не те е страх да се отпуснеш и да се забавляваш, получаваш много повече енергия. Живот.
Продължихме с историята на филмовата музика. Предхождащият скеч е адаптиран към родната действителност. Подобно индивидуално отношение и уважение към публиката автоматично издига един изпълнител поне едно ниво нагоре. Вока литнаха поне с осем нива (нали са осмина, пък и с космически кораб...) Цял концерт без нито един музикален инструмент, само гласове – алт, мецосопран, сопран, тенор, баритон, бас, бийтбоксър и скречър. Ако затворите очи (но тогава ще се лишите от така забавните физиономии на извънземните), няма и да предположите, че на сцената няма оркестър или поне синбек. Да, ама не. Както подочух на излизане да възкликва един младеж: "Казаха ми, че пеели на плейбек, ама те съвсем на живо си изкараха някоя и друга фалшива нота".
Така е, съвършено изпълнение можем да търсим само при Мария Калас и Лучано Павароти, но гласовите данни на израелците определено накараха публиката да изпадне във възторг. Познавате ли много хора, които поне донякъде да се мерят с гласището на Фреди Мъркюри (Freddie Mercury)? Брилянтно композираната (и изиграна, освен изпята) смесица от "Bohemian Rhapsody", "Too Much Love Will Kill You", "Bicycle" и щипка "Mamma Mia" бе нещо шеметно. Какво да кажем за сбора от "най-големите класически хитове", изсвирени с помощта на живи инструменти – хора от публиката? А заигравката с любовни песни – едни за мъжката, едни за женската аудитория? Пак със солидно участие на зрители и вплетена "истинска" любовна история. Солидни дози бийтбокс, малко джаз, "People Are Strange" на Дъ Доорс (The Doors). После цялата публика е оркестър, който се справя завидно добре с бийтбокса (явно не е случайно, че световните шампиони в жанра са българи). "We Are Тhe World" и за бис – "Popcorn" (онази натрапчива мелодия от зората на компютърните игри).
Това е описанието на представеното от Вока Пийпъл, кацналиу нас по покана на продуцентска компания DeGris. Преживяването се опитах да опиша и горещо препоръчвам при следващото аварийно кацане на кораба да не се бавите и секунда, а да се втурнете да помагаме да заредим горивото – музика. Все пак ние сме прословуто гостоприемни.
А Вока Пийпъл – да, те наистина са извънземни. Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерии".
Voca People в София: извънземна музика от извънземни. Vocalese
1364
Коментари