Със Станислав Сланев – Стенли се запознах през зимата на 1984.
Точно преди четвърт век. Беше чисто нов певец на група Тангра във втория творчески период на групата, прескачащ рязко от битълсово шлагеросване към модерен ню уейв. Албумът-легенда "Бъди какъвто си" още не беше излязъл, а емблематичната песен "До последен дъх" бе надраскана върху лист от тетрадка и Стенли я изпя в Младежкия дом във Видин за първи път.
Тангра гостуваха тогава за серия предновогодишни концерти из Северозападна България и аз се залепих за тях. Като гербова марка. Веселякът Дани ме учеше как да си тупирам косата с крем за бръснене, страхотният китарист Валери Миловански ми обясняваше колко брилянтни са рифовете в парчетата на U2 и Симпъл Майндс (Simple Minds), Косьо Марков ми подаряваше плакати и картички на групата с облекла на официалния им спонсор (мисля, че беше "Руен") ... а Стенли?! Стенли беше кротък!
Едва в края на това мини турне и новогодишните балове се престраши да ме помоли да му запиша албума на юголегендите Биело Дугме, излязъл буквално дни преди това с новия им певец Младен Войчич – Тифа. И до днес си спомням онази зелена BASF аудиокасета, която му връчих и после дълго слушахме и обсъждахме гласа на Тифа.
След това минаха години. Цели 25. И съдбата взе епохалното решение да ме срещне отново с този уникален изпълнител в столичния клуб "Строежа". Ако и през март програмата на клуба е като февруарската, ще се наложи да се клонирам. Категорично! Там музиката става някак си истинска. Публика и изпълнители буквално са си едно цяло, на сантиметри един от друг. Върнала се е романтиката на едни по-стари и добри музикални времена. А цените продължават да са все така символично плашещо тънки!?
(За капак – перфектна аспирация! Огромно благодаря!)
Поредният четвъртък за истински колекционери и ценители в клуб "Строежа" стартира със сета на очарователната Людмила Сланева – Локо. Адски харесвам тази изпълнителка. Атрактивна е, различна е и прави възможно най-мелодичния гръндж БГ. От друга страна, Локо е половинката на големия Стенли и българската Аланис Морисет отвсякъде!
Здравият бенд на Людмила, озаглавен Локо (ударение на второто О), включва проверени музиканти. В ролите: Пифа от Скре4 (ударни), плюс дуото китаристи (е, добре де, единият басист) от група Джереми? – Тошо и Ерсин. Чуйте ги за 15 секунди само и веднага ще зацепите защо са се кръстили точно Джереми?. Еди Ведър (Пърл Джем, Pearl Jam) трябва да ви направи фен-група във Фейсбук, момчета! А Сиатъл - поне по едни почетни граждани!
Локо забиха всичко най-добро от песните на Люси, плюс най-новия й сингъл - "Зад вратата", за по-малко от 60 минути. Ако на концерт Роби Уилиямс (Robbie Williams) звучи почти като Айрън Мейдън (Iron Maiden), то категорично Людмила Сланева – Локо забива на живо като Джоан Джет или други подобни. Онова от клиповете по телевизията го забравете. Здравият звук е на живата сцена. Тук, в "Строежа"!
След Локо дойде моментът на едни отговори на въпроси, трупани с години. На всички онези тонове глупости дето се тиражираха, че Стенли се бил оттеглил завинаги от сцената, смазан от носталгична депресия и дрън-дрън чудесии. След прилагането на системата "Око да види, ръка да пипне", мога категорично да ви заявя, че Станислав Сланев – Стенли е в такава зверска творческа и музикална форма, че 90% от родния музикален "бизнес" трябва от срам да си смени работата на момента! Да, на момента, казах!
Снощното участие на Стенли се вмества в една дума и тя е "бижу"! Да слушаш кристалния му вокал в ънплъгд версия на фона на две цигулки и една виола е тотална наслада. Беше усмихнат, весел, сърдечен ... точно както в средата на 80-е.
Два отбора (мъжки и женски) от по трима души се грижеха за музикалния фон на страхотния Стенли. Първият беше от проверени асове: Мишо Шишков (педъл-стийл китара, пиано), Георги Георгиев от Остава (куха китара) и Ташо Колев от Джереми (китара), а вторият включваше цигуларките Мария Анева и Цветелина Попова от Националната опера и балет и виолистката Илияна Колева от Софийската филхармония.
И като се почна една, направо си е за разправяне.
Стенли направи ретроспекция на цялата си кариера отпред-назад и отзад-напред в смайващ акустичен вариант. Препълненият клуб се тресеше от овации, а по време на изпълнението на "Поля от слънчогледи" психологът Еленко Ангелов, с когото бяхме на сантиметри от сцената, ми каза: "Представяш ли си, това нещо, дето го гледаме, декорирано с големи свещи, да се запише и пусне в поредицата MTV – Unplugged? Ще е истински фурор!”.
Чудовищно прав беше наистина! Стенли е блестящ, а със щрайх триото стана настръхващо. И публиката откачи от удоволствие.
След фамозни версии на "Пътят към храма", "Как се казваш", "Стар парфюм", "Да летим над града", "Дъвка-балон", "Бъди какъвто си", "Човекът от квартала" и поне още толкова любими парчета, Стенли и музикантите му забиха финала с култовата "Жулиета". Тук помагаха и поне още 200 гърла на фенове, които изобщо не смятаха да го пускат да си ходи без бис.
И пълното срутване дойде на "Обсебен" с чак плашеща положителна енергия. Старата школа е вечна.
А Станислав Сланев определено всички го обичат!
Видях го с очите си.
25 години по-късно!
Коментари