В продължение на 24 години по това време в Созопол "Аполония" беше в разгара си. Плакати, афиши, тълпящи се хора пред местата за култура и местата за кебапчета.
Тази година по това време обаче "Аполония" е към края си и върху афишите за театър и концерти вече се лепят обяви за доставка и рязане на дърва, магазинчетата затварят в 22 ч., а заведенията оковават маси и столове и мятат найлони. Есен.
Но събота вечер си е събота вечер, а лятото изглежда беше избрало точно тази на 5 септември, за да покаже, че не се предава без бой. Джаз клубът ОББ се пръскаше по шевовете в опита си да побере прииждащите любопитни да видят и чуят Balkansky.
Няма да е правилно, ако кажем, че Вalkansky – сиреч Теодосий Спасов, Иван Шопов и Иво Христов – се развихриха. Застанали кротко по местата си – първите двама на сцената, а третият – някъде край нея, те създаваха музиката, която се развихряше. И то как.
Под обгръщащата, натрапчиво червена светлина, която умело размиваше и поглъщаше очертания и силуети, се открояваха само беглите движения на музикантите и ярките цветове на визуалното оформление. Още с първите звуци атмосферата се затопли, засмука енергия от музиканти и публика и започна да пулсира в инфрачервения спектър.
Малко гласове се чуваха тази вечер – краткото приветствие на Теодосий Спасов, който представи членовете на проекта и даде картбланш на присъстващите да правят каквото им харесва: да пият, да седят, да танцуват... Но дали защото музиката и мултимедията бяха изключително омагьосващи или поради друга причина, повечето останаха по местата си. Само едно огнено момиче, което привечер „върти огън” пред Амфитеатъра в Созопол, описваше фигури в ритъма на Ваlkansky. Без да е запалила огнените кълба, но пак достатъчно хипнотично.
Шоуто беше колкото звук, толкова и светлина. Картини, цветове, багри. Дръм-ен-бейс, ембиънт, трип-хоп, етно се преплитаха в синтетичната тъкан, изтъкана от нишките на електрониката и фоклорната музика (на места в органично единство, на места за съжаление, не особено хомогенна).
Чудесен звук, пленяваща визия, като включим и изложбата във фоайето – графики на Иван Шопов и снимки на кукери от Иво Христов. Дочуват се познати мелодии – Теодосий пее „Бела Гано”. Промъква се „Девойко мари, хубава”. Теодосий сменя кавала с тромпет за вълшебното „На разсъмване”. Имаме включване и на диджериду.
Червената светлина се насища с топли багри от екрана. От тънкия синкав неон на бара изплуват питие след питие. Топла нощ, пълната луна наднича през отворения покрив. Музиката се разстила точно като морето отвън.
Времето тече неусетно, композициите преливат една в друга.
Пулсиращият ритъм изпълва пространството и докато се отпускаш, за да се загубиш в него, изплува една мисъл - нямаше как всичко това да се случи в по-подходящо време и на по-подходящо място.
Коментари