Признавам си, че се изненадах, когато разбрах, че билетите за концерта на Любо Киров в зала 1 на НДК са свършили.
Не защото смятам, че български изпълнители не могат да съберат толкова души без мащабна рекламна кампания (та дори и със). Не защото мисля, че музиката на Любо не е стойностна или че не е достатъчно известен, а защото... Всъщност не съм сигурна защо. Състоянието на музикалната сцена у нас от години е такова, че се случват непредвидими неща, пикове на интерес, тук-таме плавни възходи или бумове на телевизионна слава, но като цялото положението се върти около една константа - тук нещата не се получават.
Като се позамисля обаче има достатъчно случаи на концерти на български изпълнители в пълни зали (не говорим за клубове) - от зала "България" до "Арена Армеец", а както се вижда, и зала 1, така че може би "нещата понякога се получават" (да пробутам и аз клишето). Но това все още продължават да са единствено проблясъци на иначе мрачния фон, което потвърди и искреното вълнение на Любо, изправил се пред пълната зала. Сякаш още не можеше да повярва, че наистина е успял да го постигне. Жалко е, че това се смята за нещо изключително, при положение че говорим за изпълнител и музикант, който е на сцената повече от 15 години и е създал достатъчно хитове, че да затвърди статута си на звезда в съвременната ни музикална сцена. А иначе - искрено браво!
Едва ли имаше и един човек от присъстващите, който да не прекара разкошна вечер на 9 юни. Още от самото начало наскачаха танцуващи, броят им с течение на времето се увеличаваше. Мнозина припяваха на всички песни - в интерес на истината текстовете не са от най-дългите и най-трудните - и само си представям гледката на пълната до втори балкон (включително) зала откъм сцената.
Сцената пък сама по себе си беше решена интересно и елегантно. Без обаче сценографът да помисли, че залата си е бая широчка и хората няма да гледат единствено фронтално. Спускащите се понякога светлинни пана закриваха част от музикантите, а когато става дума за имена като Живко Петров на клавира, Калин Вельов на барабаните и перкусиите, Ангел Дюлгеров на китарата и трио LaTiDa като беквокали, е хубаво да можеш да ги виждаш. Камерите, които излъчваха към видеоекраните, изпускаха важни моменти, а осезаемото разминаване между звука и картината, дължащо се на цифровата обработка, сигурно не е допаднало особено на хората в по-далечните кътчета на залата.
Това са бели кахъри, бихме могли да заключим. Но пък лесно се коригират и могат да допринесат за още по-приятно цялостно усещане, та дано някой си вземе поука за следващия път (както се казва - а дано, ама надали). Уверено говоря за следващ път, защото потенциал за такъв има, публика и желание също има, само основание да не се случи няма.
От самото начало чак до края на концерта две неща доминираха - емоция и професионализъм. Любо беше развълнуван, трогнат и емоционален, нееднократно споменаваше приятелите си - не само музикантите, които излизаха с него на сцената, но и публиката, която смята за свой приятел. Говори и за подкрепата към българската музика - подкрепа за стойностната музика, ще добавя, като съм напълно съгласна с нуждата от нея.
"Аз и ти", "Ако някога", "Има ли цветя" с Любо на конгите и "Мога" оформиха първата мини част на концерта. И докато "Аз и ти" и "Мога" са сравнително нови парчета, сякаш цяла вечност е минала от 2001, откогато са "Има ли цветя", сингълът от първия албум на група Те - "Местоимения", и "Ако някога" - парчето на проекта на БГ Радио - Супергрупата на България. После започнаха да се включват приятелите - след "Вместо мен", написана за група Каффе (стана ясно, че Орлин Павлов е трябвало да дойде, но не е успял), първата гостенка на сцената беше Тони за съвместно изпълнение на "Както преди" - песен по текст на Любо.
Последва парчето с краткия текст - "Ще те намеря", в което се преплете "Killer (Papa Was А Rolling Stone)" (Джордж Майкъл). Любо сподели в интервю, че след смъртта на Принс единственият световен изпълнител, с когото би искал да пее, остава Джордж Майкъл. Макар и "отдалечено", конкретната колаборация му се получи много добре. Човек е голям, колкото са големи мечтите му, така че да му стискаме палци за един дует с Джордж.
"Allright" е поредната песeн от онова време, което някои смятат за златните години на поп музиката в България. Съвместна работа с Мария Илиева, която излезе на сцената, за да изпее след това и "Сама". За съжаление явно не беше във форма, защото изпълнението не се получи на обичайното ниво. За "Искам" зад клавира застана Ясен Велчев, пианистът и основател на фюжън бенд Те. Явно е, че много фенове биха се радвали на събирането на тази група, което също така явно няма да се случи, но пък един "реюниън" би бил толкова добра идея...
След "Имам само теб", Любо запя нещо неочаквано (по собствените му думи) - народната песен "Море пиле, славей пиле". Оказа се, че е бил "подкокорасан" от друга негова добра приятелка - Нина Николина, която излезе, за да довършат изпълнението - получи им се много, много добре. Залата вече беше в неудържима еуфория, когато следващият приятел на Любо - Графа, изскочи на сцената за "Заедно". От реакцията на публиката пък стана ясно, че следващото парче - "Забранена любов" - е любимо на мнозина (силно се надявам да не е такова положението с едноименния сериал, нужна е хигиена на добрия вкус). И накрая - "Знам", сравнително нова песен, която повдига незададения въпрос - ще има ли скоро нов албум на Любо?
Отговор все още няма. Но пък има чудесен троен бис - "По първи петли" с елегантния, както винаги, аранжимент на Живко Петров и изпълнение от страна на Любо, което много напомня на начина, по който Васил Найденов пее тази превърнала се вече в класика мелодия. "Purple Rain" с Митко Кърнев на китарата като поклон към Принс - парче, изпълнявано от Любо от години, още от края на 90-те, от времето с група Mr. White.
Съвсем окончателният край е с "На края на света" - красив финал на красив концерт, който оставя у посетилите го само положителни емоции. Майсторско изпълнение - от начало до край. Доза искреност, двойна доза емоции, уважение към публиката и полъх от щура творческа енергия.
Наистина чудесен концерт.
Снимка: Боян Брезински
Коментари