Очевидно замисленото като грандиозно шоу Rebels Of Rhythm на артистите от Перкоса (Percossa) не беше успяло да привлече достатъчно любители на перкусиите и театралните небивалици снощи.
Още с влизането през централния вход на НДК бяхме упътени: "До седмия етаж и после вдясно по стълбите".
Оказа се, че помещението, което трупата може да напълни, е комунистическата зала за конференции, а и подиум за модни дефилета в зората на демокрацията, точно под ресторанта, където бяха "наказали" и Нувел Ваг (Nouvelle Vague). И незнайно защо, след като получихме специални инструкции да се снима само до първите три изпълнения, дълго след това останалите фотографи щракаха на воля, докато един оператор от застиналата във времето Национална телевизия беше окупирал сцената, мислейки, че представлението е лично за него.
Това, което в крайна сметка получихме от спектакъла, можеше преспокойно да бъде показано и в Кукления театър на три пъти по-ниска цена и от доста по-ранен час. Цялата детска градина, която се беше струпала пред първия ред, се забавляваше, както и родителите впрочем, които очевидно дори не бяха и чували за Ямато например, тъй като в сравнение с японските майстори изпълнителите от Перкоса бяха като един от първите компютри, които са заемали цяло помещение на фона на последния модел на Ipad.
Представлението започна с "мазохистични" перкусии, тъй като трупата не спря да се удря по гърдите, главата и къде ли не с цел да възпроизведе някакъв ритъм. След това гостите извадиха средно големи тъпани и започнаха да бият по тях в динамично. Спектакълът, чиято първа половина беше по-скоро в духа на пиеса от малкия сезон на театър "Сфумато", продължи след като изпълнителите извадиха стомни, седнаха на сцената и започнаха да барабанят по тях. Програмата продължи с шарени пластмасови тръби, ритъмът от които беше на детска песничка.
Пърформънсът достигна илюзионистката си част: всеки от четиримата пускаше тънка струя пясък от ръката си, която сякаш нямаше край. Изявата прерасна в музикално изпълнение с диджериду и бийтбокс. Веднага след това дойде ред на болеадорас (дървени топки на въжета), които бяха завъртяни по всякакъв начин, а най-важното бе те да се удрят в пода на сцената, за да издадат звук и ритъм.
Сценографията представляваше няколко ръждясали ламаринени плоскости, изправени вертикално, зад които на талази се издигаха кълба пушек. Дотук с "впечатляващия" декор. В цялата тази какофония от случки липсваше логическа връзка, както и някаква най-обща основа. Единственият мотив, за който музикантите се бяха хванали е, че трябва безпричинно да се удрят един друг, докато правят смешни, разбирайте странни, физиономии. Не е необходимо да споменавам, че публиката не спря да ръкопляска.
Пикът на 35-минутната първа част бяха крака. По-точно краката на изпълнителите, които се виждаха изпод една от ламарините. Обути в сабо, те потропваха и… потропваха.
След 15-минутен антракт, който прерасна в половинчасов, сцената бе пренаселена от тъпани, одайко барабани, уду дръм, сурдус и три сета класически барабани с чинели и палки. Джем сешънът, който започна, най-вероятно е докарал инфаркт на бабата зад мен и е сплескал тъпанчетата на петгодишните малчугани, за които определено такава звукова атака бе изключително вредна. Вместо да се евакуират, хората обаче се забавляваха.
Една препоръка към организаторите от "ДжаZZ Плюс" - подобно шоу не се поставя на толкова малка сцена.
Странно как промоутъри с такъв сериозен опит и толкова звездни концерти го допуснаха.
Снимки на Боян Христов - в секцията "Галерии".
Коментари