4-часов рок маратон с Gamma Ray и Rhapsody Of Fire : To Тhe Metal

Е, как човек да не ходи на концертите, организирани от BGTSC?

Бързам към входа на "Универсиада", а там отпред ме чака самият Бойко Гюров с кутия шоколадови бонбони и дузина готини мадами. Моментално питам ще има ли и палачинкова торта във ВИП-ложата. Той кима, а аз продължавам да наглея и искам да ми я донесе лично Николета Лозанова.

Ей, така в шеги и закачки влизам на концерт – част от турнето Empire Of Undead Tour 2014. Родната банда Wartime тъкмо привършва половинчасовия си подгряващ сет. Звукът ме шашва. Още на първия ранен съпорт цепи почти на макс и не мърда. Качеството е бетон за около 1 000 човешки тела, поемащи саунда. А публиката пред сцената реве на Wartime все едно, че е видяла Фил Анселмо, пристигнал по грешка на друг концерт. Чудесен избор на съпорт, жалко, че не хванах целия гиг на момчетата.

20-годишната италианска (40% германска в момента) банда Rhapsody Of Fire екс – Rhapsody) излиза с нищожните 3 минути закъснение, или точно едно парче "Евровизия" време. Нали ви казвам, че при BGTSC всичко е като по часовник!

За час и нещо Rhapsody Of Fire изстрелват 10 парчета, на които народът се радва дори повече отколкото на хедлайнърите по-късно. Истината е, че певецът Фабио Лионе влачи бенда на гърба си. Пее като звяр, макар и със солидна доза вокални бекинг тракс. Знам, че при тези многопластови композиции в творчеството на бандата няма как да се изкара цял хор на сцената, ама за всеки случай, на този дето ги измисли тези "бекинг тракс" и в рока аз бих му счупил ръчичките.

Предполагам, че пак заради "помощните звуци" и клавира на основателя на състава Алекс Строполи, ту е прекалено тих в някои парчета, ту е прекалено силен в други. Но това са прежалими детайли. Важното е, че италианската група вдига адреналина максимално с един леко скучноват таймаут в лицето на "Lamento Eroico", изпята отново фамозно от Фабио.

Звучат още "Rising From Tragic Flames", "Land Оf Immortals", "The March Оf  Тhe Swordmaster", "Unholy Warcry", "Dark Wings Оf Steel", "Holy Thunderforce"” и "Dawn Оf Victory". Следва скоростен бис с "Reign Оf Terror" и "Emerald Sword" и първата официална част от 4-часовия рок маратон в "Универсиада" приключва. Почти 2 000 души в продължение на 20 минути ядат пуканки, пият бира и си проверяват Фейсбука.

После зазвучава легендарният трак "Bad Reputation" на певицата Джоан Джет и ми става едно мило и хубаво. Това е знак и за появата на Gamma Ray на сцената. Тук почвам да разсъждавам дълбоко и мъдро:

Понятието "дъщерна група" си е дрън-дрън работа от миналото. В наши дни ѝ викат "нов проект. А "Гама Рей" е нещо по средата. Хем е частица от истинския Helloween, хем е порасналият Кай Хансен (на снимката), сменящ десетки музиканти около себе си, след като е имал шанса да се превърне в култова личност.

За четвърт век хер Хансен записа и издаде десетина албума под "псевдонима" Gamma Ray и сигурно вече отдавна не си спомня точно с кои музиканти е направил първата си репетиция в края на 80-те за този проект.

На 51 години печеният немец от Хамбург демонстрира впечатляващи гласови данни, макар и подплатени с един тон ехо-ефекти. Усмивката му обаче е от все сърце. Не знам дали беше мегатрогнат от скандиранията или така си се държи, но личеше, че се разтапя от отношението на феновете. По едно време падна и на колене от благодарност.

След час и нещо с "бекинг подложките" на Rhapsody Of Fire, Gamma Ray в първите си две песни ("Avalon" и "Hellbent") ми прозвучаха като първична пънк банда направо. И тъкмо "Heaven Can Wait" и баладата "Time For Deliverance" побъркаха народа ... и се почна най-досадната част в един рок концерт, наречена дръм соло. И на този, когото му е хрумнало това,  бих му счупил ръчичките. Че и краченцата!

Иначе новият барабанист на състава Михаел Ехри е симпатяга, а инструментът му звучеше вълшебно, ама се губи излишно време в блъскане на някакви чинели, за капак и върху поредните "звукови подложки". За втори капак пък последва и бас соло! Аааааааааа! Хелп!

После Хансен взриви с "Blood Religion" и "Master Оf Confusion". Добави и едноименния трак от новия албум "Empire Оf The Undead" и гордо заяви, че той е в продажба точно от днес и бг феновете първи са си го купили, а в бонус ще получат и лични автографи върху диска десетина минути след края на концерта. Е, това е мъжка приказка!

След още три стари песни на Gamma Ray, навързани в микс без паузи, групата се скри за класическото свиркане за бис, а този здрав концерт завърши с емблематичните "To Тhe Metal" и "Send Me А Sign".

Ама, да знаете, народът много се радваше през цялото време. BGTSC винаги така правят нещата да изглеждат лесни, приятелски и без стрес. А рок публиката за хиляден път ме убеждава, че е в пъти по-възпитана, дори от онази на Бочели и Клайдерман.

И още нещо: да събереш близо 2 000 души в четвъртък  във възможно най-куция месец за развлекателен бизнес в година 2014-та си е жив подвиг. "Универсиада" пък звуково все още се държи епично.

Изкарах си чудесно. При това далече не съм хардкор фен на конкретните банди.

Добрите вибрации вършат чудеса понякога!:) Снимки на Албена Цолова-Бета: - ТУК!- и ТУК!