Не че сме пророци, но още през 2005 масово изразихме съмненията си, че ставаме свидетели на това с най-, ама най-най-последно в историята на Аксепт (Accept) шоу.
Самите те го представиха като последно сбогом така, че чак просълзиха по-възрастните си почитатели, проходили в твърдия рок и метъл именно с вечната класика „Metal Heart”. По онова време на мястото на събитието тези твърдения, разбира се, напомпаха цялата случка с адреналин. Но колкото и да се „кълнеше” басистът Петер Балтес, че няма да има друг реюниън на Аксепт, ние си държахме едно наум.
И ето - 5 години по-късно, след окончателното отделяне на Удо Диркшнайдер от формацията, те са в България, за да ни изкрещят „Ние пак сме тук!”. Балтес и Хофман дори направиха промо тур – взеха чартър от Каварна до София, за да се повявят по някоя и друга медия и да твърдят, че няма такова нещо като липса на Удо в групата. Остатъците от легендарните Аксепт явно изповядват максимата: това, което не те убива, те прави по-силен. Съдбата на заместник не е лесна за никого, но … се опитва да демонстрира увереност и се държи така сякаш това си е неговата група и цял живот си е бил част от екипа. Е, да, ама не. Ситният беловлас Удо е като емблема на Аксепт и няма защо да се лъжем, че - видиш ли, все тая кой грачи. Иначе - в типичен маниер, музикантите се подреждат по разни отработени хореографски схеми, контактуват нон стоп с публиката и демонстрират приповдигнатост на настроението.
Барабаните са неколкократно срутени (буквално!) от пъргавия шваб, украсил вътрешната страна на бицепса с масивно плътно "Щ", Щ като Щефан. Шварцман е навит на пружина и цепи здраво. Следя го внимателно като надзъртам през новопопълнението в бандата – Марк Торнило (Mark Tornillo). Той има час и нещо да покаже на какво е способен и да ни убеди в правилния избор на групарите кой да замести Удо.
Началото е сложено малко след 22.00 ч. с “Metal Heart”, после - „Midnight Mover” и още един шедьовър на метъла, „Restless And Wild”. Така обаче и баба знае - да палиш хората с вече преминали теста на времето парчета, чиито текстове се знаят от сто поколения железари. Така е и с „Losers And Winners”. Като мощен огнедишащ змей многохилядната публика реве на „I'm А Rebel”, „Fast As A Shark” и ”Balls To Тhe Wall”… Изпитанието за това как ще се приемат новите песни („Teutonic Terror” и „The Abyss” от предстоящия албум на бандата - "Blood Оf The Nations"), преминава с успех за петорката. Това ще е N 12 в дискографията им проект, за който след 26 години в състава й се е върнал китаристът Herman Frank. Повлечен от вълната „forever young”, той си е боядисал косата от платинено/бяло русо в гарваново черно. Да, несъмнено това, че рокът пази духа млад и че той е неостаряващ, е самата истина!
Но не така, не така...
Тази година може и да нямаше заря, но пък по идея на кмета бе разрязана лентата на блока с образа на Таря Турунен (Tarja Turunen)– първата дама от серията музиканти, увековечени на панелките в градчето. Всичко добре, че даже перфектно, но дали някой си зададе един, според мен, резонен въпрос – къде са българските групи на фестивала? Подборът за имената на групите в лайн-ъпа, разбира се, си изцяло работа на промоутъра. А той пък от своя страна много е вероятно да няма отношение към българската сцена.
Преживяването „метъл хепънинг over Каварна” беше истинско удоволствие, но нали знаете - никога не стига и затова все пак много вероятно е да отскоча до още някое събитие от големите в Европа, за да отразя едно истинско фестивално лято.
А от тези три дни всеки - безспорно, ще си запази свои спомени, ще има свои си истории, ще си направи изводи и ще си научи урока за следващия път. Кой обаче ще си мисли, да не казвам спомня, за Ебига (както “остроумно” прекръстиха Епика) или пукащия се по шевовете фитнес маниак с ала Роб Халфорд глас или северноафриканците, изпаднали на стадиона след полунощ на втория ден…
След края и на последните изпълнители за вечерта не беше трудно да разбереш дали на хората, посетили събитието, им е харесало– всеки 5-и си пееше възторжено нещо, което кръжи в съзнанието му от трите фестивални дни, глъчката не отшумя до 5 сутринта вчера и редом с коментарите за отминалите часове на метъл празника, се обсъждаше и резервиране на стаи в града по време "Каварна Рок Фест" 2011…
Ще го има ли и кой ще свири? - залозите започнаха от днес.
Коментари