Anathema като подарък

True story: "След концерта в София си говорихме и решихме, че трябва да заснемем DVD в България".

При това неговият завършек да е щастлив! Anathema (Анатема) наистина се върнаха у нас и документираха великолепно шоу, което ще бъде разкошен подарък за феновете им. Далеч не само в България.

След концерта в зала "България" през 2010, летвата за следващ лайв на британците у нас беше вдигната високо. Затова пък от радио "Тангра Мега Рок" решиха казуса с категоричен замах – Античният театър в Пловдив притежава сакрална атмосфера и трудно можем да си представим по-подходящо място, което напълно да грабне вниманието и умовете на група и публика в продължение на два часа и половина. Да, Anathema отново бяха безкрайно щедри към родната публика и за втори път й подариха дълъг и силен сетлист и, извинете за клишето, но незабравим спектакъл.

С логичен акцент върху пресния "Weather Systems" и отварящите две композиции за начало на концерта, гостите последваха оркестъра на Пловдивската филхармония и се появиха на голямата сцена под древните руини на театъра и блесналите погледи на почти три хиляди верни фенове. Шестимата стояха елегантни, официално облечени, но без да губят рок отношението, докато разливаха емоционалните си музикални откровения пред нас.

Крачка назад към 2010 с "Thin Air" и публиката в амфитеатъра е на крака. По-късно, когато минавам към горните редове, за да сменя ъгъла на спектакъла, срещам толкова много познати, лицата им греят в такива усмивки, че си давам сметка колко важно е случващото пред нас тази вечер.

След задъхания ритъм на "The Storm Before Тhe Calm" следват отново няколко нежни песни и се заслушвам за акустичните струнни инструменти. Единственият недостатък на шоуто е, че явно оркестърът, дирижиран от Левон Манукян, е по-скоро ефектен фон за видеозаписа, отколкото реален участник в самия концерт. Но за сметка на това – внушителен. Особено в редките моменти, в които пригодените от Дейв Стюърт (не този от Юритмикс) за симфоничен оркестър композиции даваха въздух за гласа на инструментите на пловдивските музиканти. Но полуучастието на оркестъра бледнееше пред факта, че самите британци и всички техни фенове, присъстващи на спектакъла, бяха във видим възторг от това, което се случва тази нощ и на това място. По този начин.

За разкошната пиеса "A Natural Disaster" светват стотици дигитални и парещи светлинки и гледката от високо е наистина внушителна – окъпаната в синьо група, оркестърът крачка над тях, под древните каменни стени на театъра и няколко хиляди души попиващи всеки тон, всяка дума от сцената под краката си. Винсънт (на снимката) и Дани Кавана са видимо трогнати, не спират да подканят публиката да пее и да пляска в такт на песните и непрестанно кимат към нас с ръка на сърцето – благодарност за топлия прием и дълбоката любов, с които публиката зарежда групата през целия концерт. Изявата е част от форума Sound Of The Ages 2012.

Тръгват си с "Fragile Dreams", но не точно. Всъщност, само изпращат оркестъра и остават шестимата. "Готови ли сте за малко рок?", пита Даниел и се впускат в енергичната "Panic" от "Fine Day Тo Exit". Следват "Emotional Winter", "InternalLandscapes" и една по-енергична версия на "Fragile Dreams" и след няколкоминутни аплодисменти и поклони от сцената, концертът приключва. А Anathema остават още повече от час на долния изход, готови да поздравят и прегърнат всеки, който отиде за автограф и снимка с тях.

После - край... до след няколко месеца, когато споменът ще добие физически еквивалент с дигиталното видео.