Четири години минаха от концерт на голяма рок група във Варна.
Последният беше през 2006, когато на централния градски площад свириха Юрая Хийп (Uriah Heep) и Назарет (Nazareth). След това завесата падна. Останаха само спомените и стотиците километри, навъртяни до Каварна и из цялата страна, за да се посети изявата на някоя банда. Във Варна рок концертите потънаха в небитието. До 15 септември 2010 (четири години суша!!!).
В Летния театър – не особено подходящ за рок концерти заради седалките, вилня групата Брейзън Абът (Brazen Abbot), в която с3 подвизава най-успелият български рок музикант - Николо Коцев. От тук започна националното турне на бандата. Както междувпрочем и преди 7 години. Дни преди концерта в медиите беше разпространен сет листът с песните, които феновете щяха да чуят. Бяха изброени 15 композици. И нищо друго. Само час и половина? Споменаваха се изненади. Но толкова. Изненадите, поднесени от Николо Коцев и компания надхвърлиха и най-смелите предположения.
Но всичко по реда си. Петнадесетина минути след официално обявения час 19.30 на сцената излезе Нелко Коларов, застана зад внушителен на брой клавири и шоуто започна. Един след друг под аплодисментите на публиката се появиха Николо Коцев, Уейн Бенкс (Wayne Banks) (бас, вокали) и Дейв Найт (Dave Knight) (ударни). Прозвуча началото на "Beggars Lane" и от тъмнината зад барабаните изкочи гласът на Рейнбоу (Rainbow) - Джо Лин Търнър (Joe Lynn Turner).
Безмислени са споровете дали Брейзън Абът са известни, защото в албумите пеят едни от най-добрите вокалисти или заради гения на Николо Коцев. На сцената на Летния театър публиката снощи видя петима музиканти, изцяло отдадени на рока, работещи като добре смазана машина. Присъствал съм и на първия концерт на групата във Варна, или по-скоро на Златни пясъци и на шоуто в Берковица. Брейзън Абът сега прозвучаха и застанаха на сцената в пъти по-добре. Стриктното спазване на структурата на песните този път беше пренебрегнато за сметка на разточителните импровизации, които превръщат бандата в истински ураган на живо.
Откриващата „Beggars Lane” преля в бурната „My Resurrection”. И след това всичко изригна със седемцветната „Death Alley Driver”. В началото публиката беше статична. Групата – несигурна. След първата по-позната композиция всичко си дойде на мястото. Феновете станаха от седалките и последваха музикантите и тяхната музика.
Дейв Найт беше истинска хала зад ударните. Уейн не спря да куфее. Джо Лин Търнър владееше феновете. Нелко Коларов влизаше в дуели с китарата на Николо Коцев. Нали си спомняте какво правеха навремето Ричи Блекмор (Ritchie Blackmore) и Джон Лорд (Jon Lord)? Нещо, което така и не видяхме на живо. И все пак тази вечер искрите, довели мнозина до екстаз, прехвърчаха и на сцената във Варна.
Започна „Bad Religion” и Николо Коцев остана по цигулка. За първи път в 15-годишната история на групата, на концерт талантливият китарист се отдаде на „царицата на инструментите”. Това се е случвало досега само в студийните записи. Последва „Twist Of Fate” и след това концертът забърза по магистралата.
Сигурно някой ще подметне, че Брейзън Абът е кавър група, защото изпълнява песни на Рейнбоу и Дийп Пърпъл (Deep Purple)? Не! Брейзън Абът в никакъв случай не са кавър група. Това са пет момчета, влюбени до полуда в любимия си стил. А той тръгва от банди и песни, които всички слушат и изпълняват с удоволствие и до днес. Звукът беше страхотен. Всеки един инструмент се различаваше добре, а балансът между тях беше идеално намерен.
Цигулката украси и прочувствената акустична балада „Live & Learn”, написана в съавторство с Гласа на рока Глен Хюс (Glenn Hughes). Темпото на „The Road To Hell” беше укротено с „Буреносеца”. За да дойде един от върховете - „Mr. Earthman”. Дистанцията между публика и група се скъси още в началото на концерта. След „Can’t Let You Go”, изпълнена от оригиналния вокалист, феновете и бандата станаха едно. Седемминутната „Guilty As Sin” беше превърната в петнадесет минутно пиршество от звуци. За първи път чухме части от недовършената рок опера на маестро Коцев “Draconia”. Николо рисуваше картини на сцената. Музика, която трябва да се изпълнява от цял оркестър, беше пресъздадена по удивителен начин само от ударни, бас, клавир, една китара и една цигулка. Дано лидерът на Брейзън Абът намери време, за да завърши произведението си и по-скоро да го постави на сцена. Защото това, което прозвуча, може да се опише само с думичката „шедьовър”!
Последните три композиции „I Surrender”, „One Life To Live” и лудницата „Spotlight Kid” закриха предварително известната част от концерта. Но това не беше всичко.
Близо двучасовата разходка из дебрите на класическия рок, шоуто продължи с импровизации по пърпълската “Lazy”, завършила с популярната песничка от „Лека нощ, деца”. Сънчо е рокаджия!!! В края концертът стана личен. С “Kill The King” групата почете Малкия човек с големия глас, този, който винаги ще липсва и от когото се учеха всички – Рони Джеймс Дио (Ronnie James Dio). И след “Burn” всичко свърши. Два часа и половина отлетяха неусетно. Рок машината дойде и размаза със звук, присъствие, отношение. А това че някой е пропуснал концерта, защото Брейзън Абът свирят за втори път във Варна – простете ми, но това са пълни глупости. Защото всеки, който се кълне в хардрока, беше там и дивееше под стоманените звуци. Останалите...за тях по-добре нищо! И ако искате да усетите, че рок-ен-ролът е по-жив отвсякога, бъдете в Пловдив и София.
Брейзън Абът ще бъдат там и няма да чакат никого!
Коментари