В пренаситената с концерти и събития програма в последно време рядко може да се каже, че нещо се ражда в момента, а не е просто последица.
На концерта на 20 март в Чешкия център станахме свидетели на нещо ново, което беше крайно време да се появи.
В световен мащаб шейсетарският звук - от сайкъделик до гаражния рок, се завръща по своя си бавен, но настъпателен начин, и групи като Allah-Las, Black Lips, Fidlar и Black Angels достигат по ъндърграунд каналите до все по-голямо паство. Изглежда, все едно рокът се прибира у дома, под задръстените детектори на мейнстрийма, само за да покаже, че не може да умре заради пари, даунлоудване, спънати риалити шоута и кофти предпочитанията на масовите медии. Просто няма нищо общо с тях и няма нужда от тях. Защото може да се самовъзпроизвежда и самозарежда.
Соловият проект E.U.E.R.P.I. откри със самовглъбен ембиънт на тревожност и тиха парноя сред пясъците на времето. Силният концептуализъм на проект от един човек с китара и компютър е пример за това, че в 21-ви век може и сам да си банда. Въпреки това, вероятно мястото и аудиторията на E.U.E.R.P.I. по-принцип са по-особени и тази музика е в състояние да намери по-добра почва за покълване при определени условия.
Колкото до Comasummer – те са достатъчно впечатляващи дори на запис, най-малкото защото не звучат като нещо, което въобще е правено (поне по този начин) в нашия край на света. С концерта в Чешкия център групата отвори сайкъделик вратата между всичко, което знаем, и всичко, което не знаем. Мелодичните инструментали и вокали внушават необходимост от моментално освобождение и тотална безтегловност. Музикантите търсят по някакъв начин усещания, които нямат нужда да бъдат характеризирани, защото не принадлежат на тази вселена. От сайк визуализациите на екрана зад тях до задължителния припаднал човек на колоните, Comasummer са истински рок отвсякъде. Нещо повече – момчетата са способни да донесат звук, който се подрежда във времето като ретроспекция на всичко, което още не се е случило.
Твърдо: Comasummer e банда, за която тепърва ще се говори, защото музиката, която прави, се разгръща във времето и пространството и увлича в такъв електрически транс, който остава мелодията да кънти в главите дори след края на концерта. Каквото и да правят оттук-нататък, то със сигурност ще става все по-добро и по-добро, особено съдейки по замислено-ухилените физиономии на хората, които излязоха от концерта.
Все едно всички знаехме, че бяхме станали свидетели на нещо, което се роди пред очите ни, защото истината е, че до този момент подобна банда в подобен стил и с такова изпълнение не е имало.
Ако нещо има да се случва в тази музика в България, именно Comasummer е групата, която ще го започне.
Снимка: Ангел Симитчиев
Comasummer на живо: електрически транс и истински рок отвсякъде
5218
Коментари