Не зная дали Бог е астронавт и дори не съм гледала филма, от който братя Кинсела се вдъхновяват за името на групата си.
Не зная и кой е богът на космонавтите - както ни е по-свойствено да наричаме космическите пътешественици, нас, израсналите със "Союз", Юрий Гагарин и Георги Иванов. Но знам, че в музиката на ирландците God Is Аn Astonaut, която се лееше от сцената на столичния клуб Mixtape 5 на 4 октомври, определено има нещо божествено.
Торстен и Нийлс Кинсела, Лойд Хани (барабани) и Робърт Мърфи (клавишни, китара) дойдоха в България като част от турнето, представящо най-новия им албум "Epitaph" (2018). Без подгряваща група, без почти никакви приказки между парчетата, с инструменталния си пост рок, преминаващ към пост метъл, момчетата залюляха пълния клуб в прегръдката на невидимите картини, които рисува музиката им, потопиха всички в океана на безмерната тъга, който мие очертанията на "Epitaph". И извисиха зашеметените души до върховете на онзи Олимп, където седи богът астронавт.
Дали навлязохме в дебрите на космическото, на божественото или на най-голямото тайнство от всички - човешката душа? Дали всичко се сливаше, запазвайки формата си, или се открояваше, единно в множеството си? Колкото присъстващи в Mixtape 5 в онази вечер, толкова отговори. Изумително е как един инструментален концерт говори с най-точните думи. Простата игра на светлинките на заден фон и на цветните прожектори, съчетана с величавата сила на приглушения мрак, подчертаваха и подсилваха музиката и създаваха причудливи, но закономерни усещания. Така в един момент сякаш си на концерт на Tangerine Dream, в друг до теб долита ехо от "Песните на далечната земя", в трети сякаш си на опалените от слънцето камъни в онзи древен амфитеатър в Помпей, а легендарните Пинк Флойд изкривяват времето и пространството около теб.
Четири парчета от последния албум - едноименното, с което започна концертът, "Mortal Coil", "Séance Room" и "Medea", представиха в най-добра светлина новата посока, в която върви групата още от предишния диск "Helios | Erebus" (2015). По-тежък, по-мрачен звук, повече тежки рифове, за съжаление подсилени емоционално от преждевременната загубата на близък човек, 7-годишния син на братовчед на братята Кинсела. Музика като съпреживяване и възкресение, като почит и скръб, гняв и утешение. Сред мрака - нежни, светли, атмосферични пасажи, противопоставяне на плавната линия на китарите с агресивната нахъсаност на баса, разрешено с умелата намеса на клавира, особено красиво в "Mortal Coil". "Medea" звучи по-мрачно, тук синт рокът взима връх. За електронната Медея бог е аргонавт.
Наред с новите композиции, достойно представен бе и един от най-добрите албуми на групата "All Is Violent, All Is Bright" (2005), от който едноименното парче и "Suicide Вy Star" предизвикаха най-силен отклик у публиката. "Helios | Erebus" бе своебразният бис, за който момчетата не си направиха труда да слизат театрално от сцената, само за да се завърнат отново след минути, а просто обявиха като такъв и го забиха. Малко след като отзвуча суровият, насечен край на "Centralia", ни изпратиха съвсем закономерно със Слънцето и Мрака. Час и половина отминаха, а публиката остана все така ненаситна, ала какво повече може да има след вечното начало - светлината и тъмнината? Една епитафия и цяла вечност.
God Is Аn Astonaut дойдоха, свириха и показаха, че стоят на прага на вечността, която сами ще сътворят.
Снимки на Албена Цолова - Бета - в секцията "Галерия"
Да, Бог е астронавт
3713
Коментари