Духът на времето: Как стигнахме от Love Me Do до Доналд Тръмп

"Духът на времето: Как стигнахме от "Love Me Do" до Доналд Тръмп" е поредната творба в пребогатия каталог на издателство "Прозорец".

Неин автор е политологът и сърцат рокаджия професор Евгений Дайнов, чиято книга "Елегия за Дейвид Боуи" всеки уважаващ себе си меломан би трябвало да има на лавицата вкъщи.

"В края на 50-те и началото на 60-те години се ражда ясен пакет идеи що е то човек и как да живее. 1962 година ми е основната дата, когато пиша, че има едно такова сътресение на духа. Бийтълс изкарват "Love Me Do…" Така професор Евгений Дайнов въвежда в проникновеното си изследване. "60 години по-късно виждаме, че мирът не доминира в света, а войната е рутинен, всекидневно употребяван инструмент на политиката... Да, ние живеем във време, което не е любов и мир, а омраза и война", посочи политологът в ефира на БНР.

Всяка история е история на идеите, които са мотивирали хората да правят едно, а не друго. През 1962 година настъпва силен трус в идеите на епохата. Започват Шейсетте. Техният лайтмотив е, че хората, веднъж освободени от външни пречки като индивиди, ще се съберат в едно ново общество, основано върху братството, радостта и солидарността: "Любов и мир". Половин век по-късно, към 2016 г., внезапно се озовахме в свят на "Омраза и война". Тази книга намира отговор на въпроса: "Къде сбъркахме?", като проследява развитието, раздробяването и мутирането на идеите от Шейсетте в тяхното "друго": как от проекта за световна солидарност между свободни индивиди се стига до груповия сепаратизъм, който доминира днес. Основната арена, на която се развива анализът, е тази на рок музиката и свързаните с нея култури, но включва и изкуството, белетристиката, киното, модата, политиката, философията и икономиката. Днес подобни книги с дълъг обяснителен хоризонт са често срещано явление. Тази обаче е първата, която анализира последните десетилетия предимно през рок музиката.

Евгений Дайнов смята, че все пак започваме да излизаме "от състоянието на всеобща омраза". Но това излизане засега е крехко и има опасност само да припламне и да угасне. Това според него е видно както от местните избори в Полша и Унгария, където "диктаторите загубиха големите градове", така и на изборите за Европейски парламент, където "не кафявите, а либералите и зелените направиха пробив". "Започвам книгата преди хипитата и я завършвам далеч след хипитата, но тази контракултура е върховото постижение на тогавашния опит за освобождаване на хората", обясни проф. Дайнов.

"Русия на практика не участва в тези неща. Опитва се на няколко пъти да участва, но е прекалено далече от епицентъра и онова, което се откроява 70-те, 80-те години, е един човек – Висоцки, който чрез своите песни изговаря онзи стремеж, който имат някаква част от руснаците, да бъдат и те свободни хора и да си уредят живота по недиктаторски начин. Но Висоцки "увисва" сам (макар че неговите песни са двойно повече, отколкото на Бийтълс) и не успява да промени духа на Русия, както духът на Европа, включително на Източна, е променен".

Работят ли метафорите от времето на Желязната завеса и днес? Политологът вижда историческа несправедливост във факта, че "в момента, в който ние влязохме в Запада като част от него, в НАТО и ЕС, решихме да ставаме западни хора, самият Запад вече беше много по-лоша версия на онова, което е бил 60-те, 70-те години. Западът се отдаде на безумно хищническо потребителство, вражда между хората. Беше им обяснено, че единственото, което могат да правят, е да се конкурират на пазара. И Западът беше доста по-малко уютно място, когато влязохме в него - коментира авторът - Както пише Вацлав Хавел, вече трябва да се преоснове не само Изтокът, а Европа – хората да се харесват помежду си. В края на 80-те години до средата на 90 се породиха идеи, точно обратните на тези на хипитата – че свободният индивид не съществува, хората са части от племена, от кошери. И тези кошери,  тези племена се сблъскват помежду си в Европа. И в Америка наблюдаваме същото. Трябва да се върнем към елементарни неща – хората са и индивиди, и част от общности, които създават, за да се харесват. Не са по природа унгарци, които трябва да мразят белгийците, или републиканци, които трябва да мразят демократите". "Счупен е гръбнакът на онова, което въплъщават Тръмп и Орбан като племенни вождове", обобщава проф. Дайнов, който през август подкрепи протестите във Велико Търново с концерт. И беседа за приликите и разликите в протестите в България и Беларус. Оставката на правосъдния министър Данаил Кирилов също беше сред коментираните теми.

За първи път от своето създаване тази година основаният от политолога "Миндя рок фест" беше  без публика, а онлайн заради извънредните мерки срещу коронавируса.  12-ото издание на събитието във великотърновското село се състоя в една вечер и беше предавано пряко в YouTube и социалните мрежи.